Алек Льо Сюр е автор, който пет години прекарва в Тибет. Там се запознава с бъдещата си съпруга. С нея заминава за Белгия , родината ѝ, и създава втората си книга – „Тост за непознатата Белгия“. Подзаглавието на българското издание на книгата „Аферата на един чужденец с бирената столица на света“ пряко насочва към изключително любопитното и забавно съдържание на творбата – едно разгърнато иронично оцветено повествование. Любознателният читател не само повишава своята информационна култура, но и открива кътче от Европа, което би задоволило приключенския му дух.
Белгия, страната с трите официални езика – фламандски, френски и немски, обявила независимостта си през 1830 година, се свързва с „Брюксел“, Европейския съюз, и героя на Агата Кристи – Еркюл Поаро. Алек Льо Сюр повежда на пътешествие отвъд тези стереотипи, независимо, че отделя на споменатите „забележителности“ полагащото им се внимание. Тръгвайки от констатацията, че „ никое друго парче европейска земя не е било така оспорвано и толкова често през годините, колкото територията, която днес наричаме Белгия“, авторът навлиза надълбоко в духа на уникалната държава. По този начин, книгата му се превръща и в пътеводител, и в есе, и в специфичен дневник, и в емоционален пътепис, и в публицистична риторика, и в интригуваща история с ексцентрично-образователно-художествени нюанси. Обединяващото звено между тях е личният поглед – добронамерено критичен.
Обявил сватбената си клетва на фламандски в малка църква във Фландрия, Алек Льо Сюр се „спуска“ по пистата Спа-Франкоршан – дом на белгийската Гран При от 1925 година насам; „улавя“ атмосферата на Евровизия – „много сериозна тема, ако си белгиец“; „преминава“ през Белка – родното място на състезанията с гълъби; „открива“ нов спорт – „надпяване с петли“; отдава заслужено място на „Атомиума“, оглавил класацията на Си Ен Ен за „най-чудати постройки в Европа“. Следвайки „разказите“ читателите опосредствено ще усетят и вкуса на многобройните белгийски марки бира и най-добрите образци, дело на монаси траписти; сладостта на белгийския шоколад (“Бари Калебаут “e компанията произвеждаща първокласен белгийски шоколад за световната шоколадова индустрия); ще посетят Музея на пържените картофи в Брюж – град под закрилата на Юнеско; ще бъдат изкушени да опитат местната храна („Белгия е световен първенец в категорията кулинарни звезди „Мишлен“ на глава от населението“), ще се потопят в света на …комикса, ще се информират, че 80% от световните диаманти се търгуват през Антверп, а най-добрите билярдни топки в света се произвеждат в Белгия…
„Тост за непознатата Белгия“ е ценен справочник за любителите на бирата – предоставен е списък с 500 вида, като някои са по-подробно описани. За почитателите на статистиката и скептично настроените към малката страна има приложение с имената на забележителни белгийци или отчасти белгийци от сферата на спорта (Жаки Икс – осемкратен победител в Гран При на Формула 1, Жустин Енен – победителка в седем турнира от Големия шлем, Еди Меркс – петкратен победител в Тур дьо Франс…) , литературата (Морис Метерлинг, Жорж Сименон, Жорж Роми – автор на култовата комиксова поредица „Тинтин,“…), музиката (Адолф Сакс – изобретил саксофона, Адамо…) , изобразителното изкуство (Ян ван Ейк, Рене Магрит, Петер Рубенс…) , науката, бизнеса ( Ернест Солоей, открил начин за получаване на натриев бикарбонат…), политиката, фикционални образи( Поаро, Доктор Зло, Тинтин- герой на двадесет и четири комикс-приключения). Според Алек Льо Сюр от него „посочените действителни или измислени личности…би трябвало да са достатъчни, за да изтрият презрителната усмивка от лицето на всеки, опитал се да обиди Белгия“.
Откъс от „Тост за непознатата Белгия“ от Алек Льо Сюр
„Докато в утрото на Коледа повечето британски и американски деца попадат във вихъра на комерсиално подклажданото безумие по опаковане и разопаковане на подаръци и нарочно стават от леглата си рано, за да видят дали Дядо Коледа им е донесъл всички подаръци от списъка с желания, техните белгийски и холандски връстници правят всичко възможно да си поспят повечко, защото единствените вълнения за деня, които ги очакват, са многобройните църковни служби и гостуванията на роднини. Дядо Коледа не е слизал в техните комини на Бъдни вечер – и не защото белгийските деца са по традиция непослушни, а защото Sinterklaas вече е свършил работата по раздаване на подаръци вечерта на 5 декември. По този изключително предвидлив начин белгийците поставят дистанция между комерсиалната и религиозната страна на Коледа. Същевременно спестяват на децата си претоварването на мозъка, породено от съчетаването на две психологически мистерии и невъзможности – от една страна, Рождество, от друга, чуденето как точно Sinterklaas е успял да пъхне масата за пинг-понг в комина. За разлика от Дядо Коледа, Sinterklaas не живее на Северния полюс – направил е далеч по-мъдрия избор да установи производствената си база и централата си в Испания. Придружаван от помощниците си, в края на ноември той поема на път с параход от Испания до Белгия и Нидерландия, където яхва бял кон, за да надзирава раздаването на неговите подаръци. Пристигането му в различни белгийски и холандски градове се предава по националните телевизии, а улиците се изпълват с хиляди жители, излезли да го поздравят с изпълнение на традиционните песни за Sinterklaas. Целта на песните е да поощрят стареца да се отбие в домовете на хората и да им остави подаръци, както става ясно от популярната „Sinterklaas kapoentje“ – досадно натрапчива песен, от която не можеш да избягаш нито в магазините, нито в къщите, нито дори в колите, където сидитата с песни за Sinterklaas като че ли засядат в плейърите още от средата на ноември. Един бърз преглед в „YOUTUBE“ е напълно достатъчен да вкара тази песен завинаги в ума ви: Скъпи Sinterklaas, хвърли нещо в обувката ми, сложи нещо в ботуша ми, благодаря ти, Sinterklaas. Белгийските и холандски емигранти пренасят тази традиция за Sinterklaas навсякъде, където отидат. Дори на моя остров Джърси шепа всеотдайни семейства уреждат магическото пристигане на добрия старец на пристанището Сейнт Хелиър всяка година в съботата, която е най-близо до 6 декември. За разлика от фалшивите Дядо-Коледовци и изкуствените пещери с рождественски фигурки, някога децата ми Хана и Рубен бяха убедени, че това със сигурност е истинският Sinterklaas, отбиващ се на нашия остров на път от Испания до Ниските земи. Той пристигаше на малка лодка, облечен както подобава, посрещнат с посветени на него песни от холандските и белгийските деца, събрани край вълнолома. Не успяваше да докара със себе си и прочутия си бял кон (казваше, че го е изпратил предварително до Нидерландия), но говореше холандски, знаеше имената на Хана и Рубен, и под звуците на празнични песни от преносим сиди плейър раздаваше подаръците на всички момиченца и момченца под смаяните погледи на пасажерите на ферибота. По-истинско от това – здраве му кажи!“
Белгия, страната с трите официални езика – фламандски, френски и немски, обявила независимостта си през 1830 година, се свързва с „Брюксел“, Европейския съюз, и героя на Агата Кристи – Еркюл Поаро. Алек Льо Сюр повежда на пътешествие отвъд тези стереотипи, независимо, че отделя на споменатите „забележителности“ полагащото им се внимание. Тръгвайки от констатацията, че „ никое друго парче европейска земя не е било така оспорвано и толкова често през годините, колкото територията, която днес наричаме Белгия“, авторът навлиза надълбоко в духа на уникалната държава. По този начин, книгата му се превръща и в пътеводител, и в есе, и в специфичен дневник, и в емоционален пътепис, и в публицистична риторика, и в интригуваща история с ексцентрично-образователно-художествени нюанси. Обединяващото звено между тях е личният поглед – добронамерено критичен.
Обявил сватбената си клетва на фламандски в малка църква във Фландрия, Алек Льо Сюр се „спуска“ по пистата Спа-Франкоршан – дом на белгийската Гран При от 1925 година насам; „улавя“ атмосферата на Евровизия – „много сериозна тема, ако си белгиец“; „преминава“ през Белка – родното място на състезанията с гълъби; „открива“ нов спорт – „надпяване с петли“; отдава заслужено място на „Атомиума“, оглавил класацията на Си Ен Ен за „най-чудати постройки в Европа“. Следвайки „разказите“ читателите опосредствено ще усетят и вкуса на многобройните белгийски марки бира и най-добрите образци, дело на монаси траписти; сладостта на белгийския шоколад (“Бари Калебаут “e компанията произвеждаща първокласен белгийски шоколад за световната шоколадова индустрия); ще посетят Музея на пържените картофи в Брюж – град под закрилата на Юнеско; ще бъдат изкушени да опитат местната храна („Белгия е световен първенец в категорията кулинарни звезди „Мишлен“ на глава от населението“), ще се потопят в света на …комикса, ще се информират, че 80% от световните диаманти се търгуват през Антверп, а най-добрите билярдни топки в света се произвеждат в Белгия…
„Тост за непознатата Белгия“ е ценен справочник за любителите на бирата – предоставен е списък с 500 вида, като някои са по-подробно описани. За почитателите на статистиката и скептично настроените към малката страна има приложение с имената на забележителни белгийци или отчасти белгийци от сферата на спорта (Жаки Икс – осемкратен победител в Гран При на Формула 1, Жустин Енен – победителка в седем турнира от Големия шлем, Еди Меркс – петкратен победител в Тур дьо Франс…) , литературата (Морис Метерлинг, Жорж Сименон, Жорж Роми – автор на култовата комиксова поредица „Тинтин,“…), музиката (Адолф Сакс – изобретил саксофона, Адамо…) , изобразителното изкуство (Ян ван Ейк, Рене Магрит, Петер Рубенс…) , науката, бизнеса ( Ернест Солоей, открил начин за получаване на натриев бикарбонат…), политиката, фикционални образи( Поаро, Доктор Зло, Тинтин- герой на двадесет и четири комикс-приключения). Според Алек Льо Сюр от него „посочените действителни или измислени личности…би трябвало да са достатъчни, за да изтрият презрителната усмивка от лицето на всеки, опитал се да обиди Белгия“.
Откъс от „Тост за непознатата Белгия“ от Алек Льо Сюр
„Докато в утрото на Коледа повечето британски и американски деца попадат във вихъра на комерсиално подклажданото безумие по опаковане и разопаковане на подаръци и нарочно стават от леглата си рано, за да видят дали Дядо Коледа им е донесъл всички подаръци от списъка с желания, техните белгийски и холандски връстници правят всичко възможно да си поспят повечко, защото единствените вълнения за деня, които ги очакват, са многобройните църковни служби и гостуванията на роднини. Дядо Коледа не е слизал в техните комини на Бъдни вечер – и не защото белгийските деца са по традиция непослушни, а защото Sinterklaas вече е свършил работата по раздаване на подаръци вечерта на 5 декември. По този изключително предвидлив начин белгийците поставят дистанция между комерсиалната и религиозната страна на Коледа. Същевременно спестяват на децата си претоварването на мозъка, породено от съчетаването на две психологически мистерии и невъзможности – от една страна, Рождество, от друга, чуденето как точно Sinterklaas е успял да пъхне масата за пинг-понг в комина. За разлика от Дядо Коледа, Sinterklaas не живее на Северния полюс – направил е далеч по-мъдрия избор да установи производствената си база и централата си в Испания. Придружаван от помощниците си, в края на ноември той поема на път с параход от Испания до Белгия и Нидерландия, където яхва бял кон, за да надзирава раздаването на неговите подаръци. Пристигането му в различни белгийски и холандски градове се предава по националните телевизии, а улиците се изпълват с хиляди жители, излезли да го поздравят с изпълнение на традиционните песни за Sinterklaas. Целта на песните е да поощрят стареца да се отбие в домовете на хората и да им остави подаръци, както става ясно от популярната „Sinterklaas kapoentje“ – досадно натрапчива песен, от която не можеш да избягаш нито в магазините, нито в къщите, нито дори в колите, където сидитата с песни за Sinterklaas като че ли засядат в плейърите още от средата на ноември. Един бърз преглед в „YOUTUBE“ е напълно достатъчен да вкара тази песен завинаги в ума ви: Скъпи Sinterklaas, хвърли нещо в обувката ми, сложи нещо в ботуша ми, благодаря ти, Sinterklaas. Белгийските и холандски емигранти пренасят тази традиция за Sinterklaas навсякъде, където отидат. Дори на моя остров Джърси шепа всеотдайни семейства уреждат магическото пристигане на добрия старец на пристанището Сейнт Хелиър всяка година в съботата, която е най-близо до 6 декември. За разлика от фалшивите Дядо-Коледовци и изкуствените пещери с рождественски фигурки, някога децата ми Хана и Рубен бяха убедени, че това със сигурност е истинският Sinterklaas, отбиващ се на нашия остров на път от Испания до Ниските земи. Той пристигаше на малка лодка, облечен както подобава, посрещнат с посветени на него песни от холандските и белгийските деца, събрани край вълнолома. Не успяваше да докара със себе си и прочутия си бял кон (казваше, че го е изпратил предварително до Нидерландия), но говореше холандски, знаеше имената на Хана и Рубен, и под звуците на празнични песни от преносим сиди плейър раздаваше подаръците на всички момиченца и момченца под смаяните погледи на пасажерите на ферибота. По-истинско от това – здраве му кажи!“