Рене Роузън е американска писателка, автор на историческа литература. Родена е в Охайо и е завършила Американския университет във Вашингтон. Понастоящем живее в Чикаго. Последната ѝ  книга е „Лято на Парк Авеню“.
 
“Хелън обаче бе непоклатима.
– Отсега нататък всяка статия, всяка рецензия на филм или книга, всяка илюстрация или рисунка ще отговаря на потребностите на новите ни момичета.Искам да улесним живота им. Да го направим по-вълнуващ и по-секси.“
 
Хелън Гърли Браун е първата жена главен редактор на „Космополитън“. Автор на бестселъра „Сексът и неомъжената жена“, тя успява да спаси списанието от фалит и да наложи  в него нови визуални и тематични стандарти. Именно началото на нейната кариера, Рене Роузън превръща в отправна точка на романа си. Прологът и епилогът в „Лято на Парк Авеню“, фиксирали разказа през 2012 г., „затварят“ динамичния сюжет пресъздаващ събитията от 1965 г.
 
Ню Йорк Сити е „арената“ на действието, където през погледа на Алис Уайс оживява атмосферата на големия град и раждането на списание, което говори за всичко, което интересува жените. Личната история на героинята (момиче с хъс и талант, секретарка, фотограф), от чието име се води повествованието, е художествената основа за осветляване на реалния бляскъв, но и безпощаден свят на журналистиката, на съдбата на жената, осмелила се да следва своята интуиция, вътрешните си инстинкти и амбиции – Хелън Браун.
 
Романът, който проследява мечтите, любовта, изневярата, интимните и семейните отношения, кариерата… на Алис е като огледално отражение на темите, които превръщат „Космополитън“ в списание с над милионен тираж и рекордни продажби. Белетристичната фикция нагледно „илюстрира“ епохата на реалната личност – Хелън Гърли Браун, т.е. прототипът макар и косвено става  достъпен за читателя. И вместо да разгръща стари броеве, прочитайки книгата, всеки би придобил нагледна представа за времето, когато магията на „Космо“ завладява аудиторията. Защото за Хелън е от първостепенна важност, когато „нейните“ „момичета се  събудят през нощта, разкъсани от тревога“, да посегнат към списанието и прочитайки го „да се почувстват ободрени и изпълнени с оптимизъм за бъдещето.“ Именно този „дух от бутилката“ е уловила Рене Роузън в своя роман, превръщайки го в мантра – една жена може да иска всичко и да го постигне.
 
„Лято на Парк Авеню“ е като слънчев ден, в който дори да ти е криво „жълтият“ лъч ще предизвика усмивка на лицето ти. В романа няма сантименталност и мелодраматичност, а по-скоро нежна романтична жилка с дозирана горчива нотка на ироничност и носталгична мечтателност.