На 25 септември излиза ново, преработено и допълнено издание на „Американски речник“ от Дубравка Угрешич.
Това е (превод: Жела Георгиева, ИК „Колибри“, стр. 224) сборник с проницателни есета за постмодерната и посткомунистическата действителност. С присъщата ѝ дързост, оригиналност и космополитен размах Дубравка Угрешич сблъсква, изследва, съпоставя и разграничава два свята – „от едната и от другата страна на небето“. Мирната Америка, в плен на органайзерите, джогинга, медийните внушения и вездесъщата реклама, диктатурата на щастието и мита за себе си, с нейното прословуто have a nice day, и размирната Хърватия, навъсена и объркана, в плен на трещящите бомби и балканския мит, с нейното прословуто нема проблема…
 
През 1991 г. Дубравка Угрешич е поканена да преподава в университета Уеслиън в Мидълтаун, Кънектикът, и същевременно да списва рубрика в холандски вестник, която назовава „Моят американски речник“. По-късно събира тези текстове в сборник, но поради погрешен удар върху клавиатурата dictionary става fictionary и така се ражда хърватското заглавие Američki fikcionar. Един нестандартен речник, неазбучен, неподреден според каноните на жанра. Речник с разпилени думи и мисли, също като породилите ги светове, в който се смесват езикът на Америка и езикът на Балканите, преплитат се времеви пластове, традиции, култури, мировъзрения, ценностни системи, манталитети.
 
Дубравка Угрешич е родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. По време на етническите конфликти в бивша Югославия в началото на 90-те избира доброволното изгнаничество и интелектуална свобода и емигрира в Холандия. Творчеството ѝ не пести критики към съвременното общество, често поднесени шеговито и иронично, разнищва проблемите с идентичността и имиграцията, както и порочното, често снизходително отношение към жените писателки. Преведени на повече от 20 езика, произведенията ѝ са удостоени с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“, Международната литературна награда „Нойщадт”, наричана още „Американската Нобелова награда за литература”, и номинация за Международната награда „Ман Букър“.
 
Откъс от „Американски речник“ от Дубравка Угрешич
 
„Чиновничката в американското посолство в Амстердам студено отпраща младежа и девойката на опашката пред мен.
– Извадете си виза в Загреб – казва.
– Но консулството там е затворено – отговарят.
– Ние нищо не знаем за това – заявява чиновничката, показвайки с интонацията си, че случаят е приключен.
Аз получавам виза веднага, ще преподавам в американски университет. Заповядайте, разбира се, good luck… Изпитвам срам. Аз съм привилегирована бежанка.
Разхождам се по амстердамските улици. На Leidseplein се спирам до група хора, които демонстрират срещу fast food. Стоя си аз, ексюгославянката, дето вече не знае нито коя е, нито къде е, нито чия е, купувам си питка fast food, намигам на мургавия продавач: „Няма food без fast food“, казвам. Той се подхилва, от „нашите“ е, Третия свят, познавам го по снизходително-дръзкия израз на лицето. Стоя в един кюп с тълпата, стискам под мишница „Тайният дневник на Лора Палмър“, току-що купен, в главата ми се мяркат родни картинки, така напомнящи на soap-noir на Линч. Само дето кръвта, която се лее там, е истинска. Младежът до мен държи плакат с надпис STOP FAST FOOD.
Изваждам от чантичката си флумастер и написвам на вътрешната страна на корицата на дневника на Лора – единствената хартия, която имам – посланието STOP THE WAR IN CROATIA. Държа корицата вдигната, съзнавайки напълно собствената си незначителност, съзнавайки напълно фаталните стратегии на света. Смесила се с горещата тълпа, изпращам своя сигнал. Погледът ми е насочен към блестящата реклама на отсрещната страна на улицата. Рекламата ми намига и сякаш казва: „Ще мисля за това утре“. I’ll think about that tomorrow, шепне моята сестра, моята хубава Западна Европа.“