Когато, моето дете, реших да посадя дърво първо намерих най-слънчевото място в цялата околия – скала. Не се отказах, продължих да търся, защото исках да посадя ябълка, а тя не може да живее на скала. След година и половина намерих това място. Когато най-малко очаквах, но все още не се бях отказал. Дълго време обработвах почвата докато се уверя, че моята ябълка ще се “чувства” добре тук. И не спирах да се грижа за нея, да я поливам, да подрязвам клоните ѝ, когато натежат. Обръщах ѝ внимание, сякаш отглеждам детето си. Сега и ти, и твоите деца се радват на плодовете ѝ. Всяка година се събирате заедно, когато ябълките узреят. И тя е щастлива. Аз повече.
Когато реших да построя къща, направих същото. Избрах мястото, положих основите и с много внимание наредих тухла по тухла, защото в дома си човек е себе си. Само там може да бъде спокоен и да чувства топлина…
Когато реших да създам семейство не търсих най-красивата жена. Търсих тази, която ще ме разбере, ще се грижи за топлия ни дом и заедно с мен ще полива дървото, което посадих за вас. Тя нямаше пари, но беше богата в душата си. Беше силна, колкото за трима мъже, но аз ѝ позволих да е слаба. Можеше и без мен, но след като ме опозна – не искаше да живее без обичта ми. Даде ми своята сила, а аз ѝ дадох крилете да бъде щастлива. Много е простичко – когато обичаш един човек истински, той ти отговаря със същото. И след толкова години тя продължава да лети и да ми дава сила – нейната, която запазих за себе си… Зная, че и след 100 години тя няма да отлети…
– С какво си сигурен в това…
– Не ме ли слушаш?! Аз я обичам!
– Ами с дървото и къщата… Какво ще се случи след 100години?!
– Дървото ще продължи да ражда най- сладките ябълки, в къщата – винаги ще остане най-топлото и сигурно място…
– Нима?!
– Нима! Децата се учат от личния пример… А ние ви дадохме добър! От истинска обич се ражда обич – към себе си, към хората, към света…
– Как успяхте?! Аз няма да мога…
– Спомни си какво ти казах в началото… Трябва да знаеш какво искаш, какво ще те направи щастлив. Единственото е да не се отказваш и в никакъв случай да не заменяш мечтите си с чужди от страх, че няма да успееш. Градиш ли замък в морето – ще потънеш заедно с трона си…
– Трудно е…
– Не е трудно. Това е живот. Твоят живот! Ябълката вкусна ли е?
– Много!