Книгата е определена от своя автор като мемоар. Тя разглежда пред какво са изправени създателите на НЕТФЛИКС, как е оцеляла фирмата , въпреки шансовете, които не са били на тяхна страна. Това е нагледен урок как се създава и развива стартъп компания.
 
1. „Истината е, че зад всяка добра идея стоят хиляди лоши. И понякога е трудно да определите коя каква е“.
 
2. „Искаш ли да натрупаш състояние, създай собствена компания. Установи контрол над собствения си живот“.
 
3. „Това, което всъщност трябва да направите ,,когато основавате компания, е да привлечете други хора към вашата идея. Трябва да убедите бъдещите си служители, инвеститори, партньори, членове на съвета на директорите и т. н. , че вашата идея си заслужава да рискуват своите пари, репутация, време…“
 
4. „Но преди да приемете първия долар, преди да продадете първата акция, трябва да ѝ определите цена. Това се нарича оценяване. Трябва да получите число, което да показва колко струва вашата идея.“
 
5. При създаването на НЕТФЛИКС единият предприемач рискува време, другият – пари.
 
6 „Истината е, че нито един бизнес план не е в състояние да оцелее след сблъсъка с реалния клиент. Номерът се крие в това колкото се може по-скоро да сблъскате идеята с реалността“.
 
7. При подбора на хора Рандолф спазва следната максима – „хора със свободно мислене, които разсъждават по-оригинален начин“, като се спазва баланс „между работата и живота“.
 
8. Относно реалността трябва да се отчита факта, че „времето може да бъде жестоко и нищо не е вечно в света на технологиите“.
 
9. ПНД – парите на другите, тоест „предприемачеството е рисков занаят и трябва да направите така, че да рискувате само…кожата си, така да се каже. Вие ще посветите живота си на вашата идея. Нека другите ѝ посветят съдържанието на портфейлите си.“
 
10. Офисът, който се избира за „работна площадка“ на фирмата трябва да изпраща „ясно послание: ние поставяме на първо място не себе си, а клиентите“. Причината да се сформира екипът – ядрото на НЕТФЛИКС не се крие“ в екзотичните бонуси или безплатната храна, а в предизвикателството, в колективния дух, във възможността да прекарат времето си в решаване на тежки проблеми в компанията на интелигентни находчиви хора“.
 
11. При стартъп в началните етапи на планиране предимството е, че „компанията е достатъчно малка и се налага всички да вършат какво ли не, но в същото време е достатъчно голяма, за да не се налага никой да върши нещо, което не разбира“.
 
12. „Това, което се случва по време на планински преход, може да послужи като отличен модел за онова, което се случва в един стартъп. Едва прохождащите компании по правило са малки и се отличават от доминантния модел на поведение в съответната сфера. Те се състоят от хора със сходен начин на мислене и сходни възгледи, които са потеглили на дълъг път към обща цел.“
 
13. „Същинската иновация не е резултат от спуснато отгоре разпореждане и строго формулирана задача. То е резултат от назначаването на иноватори, които са в състояние да видят цялостната картина, да се ориентират в рамките на проблема и да го решат сами, без да ги държите за ръка през цялото време.“ Тоест да се върви „ в една посока, но не един до друг“.
 
14. „Хората искат да се отнасят с тях като с възрастни. Те искат да имат мисия, в която вярват, проблем, който да решат, и свободно пространство, в което да направят това.Те искат да бъдат заобиколени от други възрастни, чиито способности уважават. Хората искат свобода и отговорност. Те искат да вървят в една посока с останалите, но без някой да ги държи за ръка.
 
15. „Когато компанията е малка , доверието и ефективността вървят ръка за ръка. Когато екипът ви се състои от подходящите хора, не е нужно да им казвате как точно да свършат една или друга задача. Всъщност нерядко е излишно да им казвате какво искате да свършат. Достатъчно е да сте пределно ясни какво искате да постигнат и защо то е толкова важно. Ако наемете подходящите хора – умни, способни, надеждни , – те сами ще преценят какво трябва да се направи и ще го направят. Те ще решат проблема сами, преди дори да разберете за съществуването му.“
 
16. Относно името на компанията – „ подходящото може да се появи ей така, изневиделица, докато още развивате своя продукт или услуга“. „Междувременно разполагате с работен вариант, който използвате за тестове на сайта, за електронната поща, за банковите документи.“
 
17. За да стартира една компания е нужна предварителна подготовка. „Прекарвате много време в размисли какво може да се случи. Подготвяте се. Понякога дори съставяте резервен план, но през по-голямата част от времето обмисляте как бихте реагирали – оглеждате реката за камъни или скалите за корени, за които да се заловите, докато падате. Най-страшните опасения обикновено не се сбъдват. Но когато това все пак се случи? Тогава ще разберете разликата между успеха и провала.“
 
18. След стартирането на дейността на компанията с всички плюсове и минуси следва момента на нейното управление, което според Марк Рандолф е като „да се научим да управляваме …мълния“.
 
19. „Ръстът е чудесно нещо, но той води със себе си цял куп нови трудности. Как да запазиш своята идентичност, след като включваш …много хора в екипа? Как да намериш баланса между непрекъснато нарастване и адекватната идентичност? Как да продължиш да поемаш рискове, когато има какво да губиш? Как да се разрастваш …елегантно?“
 
20. „Радикална честност. Свобода и отговорност.“ Същевременно основните принципи на фирмената култура трябва да са записани черно на бяло. Трябва се изградят механизми, които да демонстрират съвсем ясно какво се очаква от всички в компанията.
 
21. „Доверявайте се на инстинкта, но и проверявайте. Преди да предприемете конкретни стъпки, трябва да анализирате данните, в тях трябва да има логика…“