Холи Рингланд израства в тропическата градина на майка си на източното крайбрежие на Австралия.  Работи четири години в отдалечена общност на коренното население в централната австралийска пустиня. През 2009 г. се премества в Англия. Там получава магистърска степен по творческо писане от Университета на Манчестър. Нейният дебютен роман „Изгубените цветя на Алис Харт” е международен бестселър. Издаден е в 29 държави. През 2019 г. печели наградата на австралийската книжна индустрия „Книга на годината за художествена литература”.
 
„Изгубените цветя на Алис Харт” е книга, в която можеш да се загубиш, без обаче да се страхуваш, че няма да откриеш вярната посока. Животът на Алис обсебва неусетно читателя. Той следва героинята стъпка по стъпка в нейното екзотично пътуване към себе си, към корените ѝ, към дълбините на женската ѝ същност, към финалните умиротворяващи акорди на помъдряването ѝ. В това съдбовно израстване няма лесни пътеки и безоблачни хоризонти, а прах, огнени пламъци, изпепеляващи страсти. Защото спотаеното страдание в „похода“ към истината наранява и белязва завинаги и тялото, и душата на Алис. Старите и новите семейни тайни разплитат кълбото на Съдбата, а неговите нишки оформят целия драматизъм на споделените с неохота и горест изповеди в историята. Историята за любовта и нейните превъплъщения, за прелестта на залеза и изгрева,  за болката и недоверието, за смелостта да бъдеш жена със…собствен глас и воля.
 
В тоналността на магическия реализъм, авторката използва словото като поетичен жезъл с двойна функция. От една страна тя разказва като страничен повествовател, от друга думите или са отнети като инструмент за комуникация на нейните персонажи (премълчани, „изгубени“, недостатъчни…) и са „затворени“ във вътрешния монолог, или са метафорично персонализирани в език на цветята. Тази „двойственост“ на езика дава възможност на Холи Рингланд да „прескача“ от приказното към реалното, от легендата към действителността, от възвишеното към жестокото, от красотата към грозното, от екстаза на чувството към грубата пошлост на нагона, изроден в ревност.
 
„Цветята…говорят вместо хората, когато думите не им достигат. При всякакви поводи“ – ще сподели Кенди от Торнфийлд. А Алис ще се запита, как би изглеждала една книга, ако беше направена от цветя? Всеки прочел „Изгубените цветя на Алис Харт“би се изкушил да си отговори, може би само мислено, каква е неговата…цветна книга.