Алън Уотс е един от най-големите авторитети в областта на източната философия. Именно той в средата на миналия век хвърля мост между Запада и Изтока, въвеждайки западния читател в източната мисъл и култура. В своите книги писателят ни предава мъдростта на Изтока по един атрактивен начин, достъпен за всеки, който посмее да пристъпи в непознатото
 
Във  „Философиите на Азия“ Алън Уотс разкрива един “непознат за нас, западните читатели, поглед към света, в който живеем, и нашата роля в него. Приканени сме да изоставим своите представи за всичко заобикалящо ни, да се отърсим от илюзията, която наричаме реалност, и да осъзнаем: Вселената – това сме ние”.
 
Във „Философиите на Азия“, издателство „Изток-Запад“, може да се открие и: каква е фундаменталната разлика между западните религии и източните учения, защо хиндуизмът разглежда Вселената като Бога актьор, който играе всички роли в своята собствена пиеса, и защо според даоизма светът е организъм, който просто се случва от само себе си.
 
Откъс от книгата
 
“Когато бях малък, обичах да ходя в онази част на Лондон около Британския музей. Един ден минах край магазин, на чиято витрина се мъдреше следната обява: „Философски инструменти.“ Колкото и малък да бях, все пак знаех нещичко за философията, но изобщо не можех да си представя какви ли ще са нейните уреди. Мигом се залепих за витрината, а там бяха наредени хронометри, сметачни линии, везни и всякакви други разновидности на онова, което днес бихме определили като „научни уреди“, но на същото основание бяха и философски, защото тогава естествените науки се наричаха „натурфилософия“. Още Аристотел е казал, че началото на философията е удивлението. Философията е израз на човешкото любопитство и на опитите му да проумее света чрез своя интелект, т.е. способността си да мисли. Разбира се, думата „мислене“ може да означава най-различни неща и за повечето хора смисълът ѝ е твърде неясен. Аз обаче я използвам в съвсем конкретен смисъл. Под мислене като нещо различно от чувствата, емоциите или усещанията разбирам боравенето със символи, независимо дали думи, числа, или геометрични фигури от рода на триъгълници, квадрати, окръжности, както и астрологични знаци и т.н. Всичко това са символи, макар и понякога по-конкретни и недотам абстрактни, ако ги сравняваме с някой митологичен символ като дракона. Но така или иначе са символи, а боравенето със символи, което трябва да представи събития, протичащи в реалния свят, е това, което аз наричам мислене.
 
На Запад под философия, общо взето, се разбира упражняване на интелекта, а боравенето със символи е най-висша степен упражняване на интелекта, макар понякога да надхвърля неговите рамки, както в по-специфичните случаи с поезията и музиката. Но това, в което днес се е превърнала философията в академичните среди, е нещо крайно ограничено. Философията в Съединените щати, Англия, Германия и Франция до известна степен попада в областта на две други научни дисциплини: от една страна, математическата логика, а от друга, лингвистиката. Философските факултети в целия свят са принудени да бъдат колкото се може по-научни. Ето какво казва Уилям Ърл, професор по философия в Северозападния университет, в есето си „Бележки за смъртта на една култура“: „Днешният академичен философ най-вече се стреми да не бъде назидателен. Той не може да си позволи да прекарва безсънни нощи в размисли върху естеството на Вселената или човешката орис, защото, общо взето, тези проблеми вече са отхвърлени като метафизични или безсмислени. Научният философ пристига в кабинета си в девет часа сутринта, облечен в делови костюм и с куфарче в ръка. С философия се занимава до пет следобед, после си тръгва за вкъщи, където го очакват неговият коктейл и вечерята, и изхвърля цялата тази материя от главата си.“ И още нещо: „Философът щеше да идва на работа с бяло сако, ако не биеше толкова на очи.“