Новото издание на „Ключът на Сара“ на Татяна дьо Роне (издателство Обсидиан)  излиза на 16 юли – датата на масовия арест на евреи през 1942 г. С романа си Татяна дьо Роне отдава почит на децата, които никога не са се върнали след онази нощ. Това е емоционално повествование за съдбата на две семейства, свързани завинаги чрез един от най-мрачните епизоди в историята на Франция.
 
Джулия Джармънд е американска журналистка, омъжена за французин. Апартаментът на съпруга ѝ е придобит от дядо му през юли 1942 г. Една история от миналото нахлува в живота на Джулия и го променя изцяло.
 
Откъс от „Ключът на Сара“ на Татяна дьо Роне
„Момичето първо чу блъскането по входната врата. Стаята ѝ се намираше най-близо до нея. Отначало, все още сънена, тя си помисли, че баща ѝ е излязъл от скривалището в мазето. Сигурно бе забравил ключовете си и започваше да губи търпение, след като никой не бе отговорил на плахите му почуквания. В следващия миг обаче се разнесоха гласове. Те отекнаха силно и безмилостно в тишината на нощта. Не, не беше баща ѝ.
– Полиция! Отворете! Веднага!
Ударите зачестиха и проникнаха до мозъка на костите ѝ. Малкото ѝ братче, което спеше на другото легло, се размърда.
– Полиция! Отворете! Отворете!
Колко ли беше часът? Тя надникна между завесите. Навън все още беше тъмно.
Уплаши се. Спомни си сподавения разговор на родителите си късно вечерта преди няколко дни. Те мислеха, че е заспала. Тогава тя се промъкна до дневната и ги видя и чу през една цепнатина между дъските на вратата. Гласът на баща ѝ звучеше тревожно, а в погледа на майка ѝ се четеше страх. Говореха на родния си език, който тя разбираше, макар да не го владееше като тях. Баща ѝ прошепна, че ги очакват трудни времена. Трябвало да бъдат смели и изключително внимателни. Произнасяше странни, непознати думи: „лагери“, „масово депортиране“, „хайка призори“. Момичето се чудеше какво означава всичко това. Според баща ѝ само мъжете били в опасност. Жените и децата нямало за какво да се притесняват. Той щял да се крие в мазето нощем.
На сутринта обясни на дъщеря си, че е решил да спи долу, поне за известно време. Докато „нещата станат по-сигурни“. Кои неща, чудеше се момичето. Кое трябваше да стане по-сигурно? И кога? Тя искаше да разбере какво значат думите „депортиране“ и „хайки“, но се страхуваше да признае, че неведнъж е подслушвала родителите си. Ето защо не посмя да попита.“