Журналистката Алис Шварцер пресъздава без маска и грим личната и творческа съдба на една от най-известните и красиви актриси от ХХ век в книгата си „Роми Шнайдер. Отблизо“. И действително дистанцията между автора и неговия герой е сведена до минимум, за да проследи пътя на родената като Розмари Албрах и превърнала се в легендарна звезда (немска и френска), възхвалявана и хулена, боготворена и ненавиждана. Изповедта, в мрачната дъждовна вечер в Кьолн през 1976, се превръща в отправна точка по пътя към славата, препятствията, победите и пораженията на сбъдването и може би проклятието на една детска мечта. „Всеки път, когато гледах хубав филм, веднага започвам да мисля: трябва на всяка цена да стана актриса. Да! На всяка цена! – откровена е Роми Шнайдер. Реално проследявайки нейната биография, читателя е свидетел не само на компромисите, жертвите, които тя прави в името на своята кариера, а и на нейния вроден талант, на необикновената и дарба. Поразителен е фактът, че без да е взела нито един урок по актьорско майсторство, Роми засенчва всички от екипа на „Когато белите люляци цъфтят“, филм, с който си запазва категорично едно от централните места на филмовата карта.
Книгата не спестява сенчестите страни в съдбата на актрисата – сложните отношения с майката, също актриса, която е била сред фаворитките на Хитлер, с нейния втори баща, един зъл дух в живота и, с партньорите (професионални и интимни), трагичните удари (смъртта на единствения син, предателствата от най-близките), лудешката страстна връзка с Ален Делон (единственият мъж, който не я използва като финансов донор). Тук са и лъкатушенето между откровеност и фалш, между гордост и покорство, между самочувствие и мазохизъм, между „германска“ меланхолия и „френско“ лекомислие, между „мъжка“ амбиция и „женско“ себеотрицание – така присъщи за характера на звездата. Разказът портрет-изповед не спестява и пристрастяването към алкохола, лекарствата, битката с второто „аз“, тази Друга, с която се бори до финала на ранно прекършения си живот.
Портретът не би бил пълен, ако в него не се проследява и еуфорията на Роми от нейната първа главна роля в „Младостта на една кралица“, и триумфирането на
театралната сцена („Жалко, че е развратница“, режисирана от Висконти), и впечатляващите на
брой героини, превърнали се в емблематични за своето време, незагубили своя чар и в нашата съвременност (59 филма с различни типажи жени – пасивни и невинни или независими, еманципирани). „ Годеницата от Шварцвалд“, „Колко зелени са полята“, „Кътче от рая“, „Монпти“, „Момичета в униформа“, „Ева или тайните дневници на една девойка“, „Кристина“, „Ангелът на земята“, „Красавицата и императорът“, “Процесът „Басейнът“, „Нещата от живота“, „Най-важното е да обичаш“, „ Старата пушка“ (за последните два получава наградата „Сезар“)… – една богата и пъстра филмография на „най- добрата актриса от своето поколение“, според признанието на Орсън Уелс, на носителката на престижната „Кристална звезда“ на Филмовата академия.