Ли Кихо е роден в Уонджу, провинция Кангуон, през 1972 г. Учи в катедрата по творческо писане в университета по изкуства „Чуге“ и кара докторантура отново по творческо писане в университета „Мьонгджи“. През 1999 г. разказът „Бони“ е избран за най-добър дебют в конкурс за съвременна литература. Творчеството му включва повестите „Каквото и да ми направят, нищо ми няма“, „Навиците от 3-годишна възраст траят до лятото“; антологиите „Благословеният от Светия Дух Чуе Сундок“, „Знаех си, че ще стане така, ако се колебаеш“, „Кой е доктор Ким?“; и романите „Добър е в извиненията“ и „Световната история на втория син“. Печели литературните награди „И Хьосок“, „Ким Сънгок“, наградата на корейския ежедневник „Ханкук“, „Хуанг Сунуон“ и др. В момента е преподавател в катедрата по творческо писане в университета „Куангджу“. Издателство „Изток-Запад“ предлага на читателите неговата книга „Любезният към всички Канг Минхо“.
„Мислиш ли, че можеш да се научиш на морал от книга, от разказ?
Мислиш ли, че можеш да усетиш срама на героите?
Аз смятам, че това е почти невъзможно.
Да осъзнаем, че е невъзможно. Това е единствената истина, която можем да научим от книгите.
Стигнах чак дотук, за да кажа именно това.
Когато истината се появи пред очите ти, колко смирен можеш да бъдеш?
Аз все още не знам.“ Из „Няколко думи от автора Ли Кихо“
Откъс от „Любезният към всички Канг Минхо“ от Ли Кихо
“Към средата на миналия месец случайно влязох в уебсайт за продажби на стоки втора употреба, за да купя харддиск, и видях, че някой продава много евтино книгата ми, издадена преди две години. Обявата беше публикувана от един редовен член, чието потребителско име беше „Джеймс Shutter Down“. Освен моята книга той продаваше повече от петдесет романа и двайсет стари сезонни списания. Романите бяха групирани в три групи – първа, втора и трета – и бяха на различни цени, от по 7000, 5000 и 4000 вона, а списанията – по 2000 вона.
Книгата ми беше в третата група.
Забравих, че търся харддиск, и започнах да разглеждам списъка с продажбите на „Джеймс Shutter Down“ една по една. Той беше направил снимки на всяка група, за да покаже състоянието на книгите, а под снимките беше написал и кратък коментар към всяка една от тях. Например книгата „Пътят към ада“ на Пак Санрюнг, която беше от първа група, беше описана като „началото на една изумителна легенда“ и затова струваше 7000 вона. В първа група имаше много чуждестранни автори като Херман Мелвил, Джон Чибър и Тед Чан, а единствените корейци бяха Пак Санрюнг и Ли Мунку. Във втора група имаше най-голям брой писатели, включително Варгас Льоса, Иноуе Ясуши, Иван Тургенев, Ън Хикьон и Ли Сънгу. Коментарите за тези писатели също бяха само положителни: „За лошата същност на света ще научите от тази книга!“, „Силата да приемеш загубата положително“.
И въпросната трета група… Където цените бяха от по 4000 вона… Скролнах с мишката, за да прочета коментара към моя роман.
№49: Романът на Ли Кихо – ужасна книга, която с напредването на историята става все по-лоша, но въпреки това е с автограф (4000 вона или я получавате като подарък при закупуване на 5 книги от първа и втора група).
Погледнах мълчаливо коментара с приведен гръб. После отново превъртях скрола на мишката и погледнах снимката на книгата си. Корицата ѝ беше чиста, сякаш никога не е била отваряна, тъкмо купена от книжарницата. Продължих надолу по страницата и прочетох списъка, който я следваше.
№50: Пак Хьонсъ, също толкова ужасен роман, но е метафизичен; със силно впечатляващ момент.
Бавно погледнах списъка с писатели над моето име. Освен при моята при никоя друга от петнайсетте книги от трета група нямаше условие за продажба „безплатен подарък при закупуване на пет книги“. Свалих ръката си от мишката и скръстих ръце. Засмях се с глас. Но смехът ми не продължи дълго.
Излязох от сайта за продажби на стоки втора употреба, отворих страницата на Naver и обстойно проверих резултатите от бейзболния мач на отбора Hanwha Eagles, дори прегледах точките на всеки играч един по един и догледах най-интересните моменти от записа, който траеше над 10 минути. После се посмях на комиксите на Чо Сък, Ли Малньон и Каук Пексу. Прочетох всички приложени коментари, които обикновено не четях, но за моя изненада, по-голямата част от тях бяха положителни: „Днешният комикс удовлетвори очакванията ми“, и „Как ще издържа до следващата седмица?“. Беше ми странно и малко тъжно, сякаш бях загубил нещо.
Затворих всички прозорци в интернет и притворих за момент очи. Притиснах няколко пъти челото между веждите си с палец и показалец. След това отворих програмата „Хангъл“ и въздъхнах дълбоко. Прегледах файловете отпреди три дни, записани като документ №1, 2 и 3, но там нямаше нищо написано, бяха празни. Съзерцавах белия екран повече от 10 минути и сложих цигара в устата си. Когато щракнах запалката, кремъкът ѝ падна на пода. Седнах до бюрото и погледнах лявата си ръка, държаща запалката. До този момент не бях обръщал внимание, но изведнъж усетих, че тя беше пълна със сила. Сухожилието ѝ беше обтегнато, а върхът на нокътя – побелял. „Въпреки това е с автограф… Безплатна е, ако купите пет книги… Книгата на Пак Хьонсъ е само 4000 вона…“ Прехапах долната си устна, докато гледах запалката без кремък. И ударих силно бюрото с юмрук.”
„Мислиш ли, че можеш да се научиш на морал от книга, от разказ?
Мислиш ли, че можеш да усетиш срама на героите?
Аз смятам, че това е почти невъзможно.
Да осъзнаем, че е невъзможно. Това е единствената истина, която можем да научим от книгите.
Стигнах чак дотук, за да кажа именно това.
Когато истината се появи пред очите ти, колко смирен можеш да бъдеш?
Аз все още не знам.“ Из „Няколко думи от автора Ли Кихо“
Откъс от „Любезният към всички Канг Минхо“ от Ли Кихо
“Към средата на миналия месец случайно влязох в уебсайт за продажби на стоки втора употреба, за да купя харддиск, и видях, че някой продава много евтино книгата ми, издадена преди две години. Обявата беше публикувана от един редовен член, чието потребителско име беше „Джеймс Shutter Down“. Освен моята книга той продаваше повече от петдесет романа и двайсет стари сезонни списания. Романите бяха групирани в три групи – първа, втора и трета – и бяха на различни цени, от по 7000, 5000 и 4000 вона, а списанията – по 2000 вона.
Книгата ми беше в третата група.
Забравих, че търся харддиск, и започнах да разглеждам списъка с продажбите на „Джеймс Shutter Down“ една по една. Той беше направил снимки на всяка група, за да покаже състоянието на книгите, а под снимките беше написал и кратък коментар към всяка една от тях. Например книгата „Пътят към ада“ на Пак Санрюнг, която беше от първа група, беше описана като „началото на една изумителна легенда“ и затова струваше 7000 вона. В първа група имаше много чуждестранни автори като Херман Мелвил, Джон Чибър и Тед Чан, а единствените корейци бяха Пак Санрюнг и Ли Мунку. Във втора група имаше най-голям брой писатели, включително Варгас Льоса, Иноуе Ясуши, Иван Тургенев, Ън Хикьон и Ли Сънгу. Коментарите за тези писатели също бяха само положителни: „За лошата същност на света ще научите от тази книга!“, „Силата да приемеш загубата положително“.
И въпросната трета група… Където цените бяха от по 4000 вона… Скролнах с мишката, за да прочета коментара към моя роман.
№49: Романът на Ли Кихо – ужасна книга, която с напредването на историята става все по-лоша, но въпреки това е с автограф (4000 вона или я получавате като подарък при закупуване на 5 книги от първа и втора група).
Погледнах мълчаливо коментара с приведен гръб. После отново превъртях скрола на мишката и погледнах снимката на книгата си. Корицата ѝ беше чиста, сякаш никога не е била отваряна, тъкмо купена от книжарницата. Продължих надолу по страницата и прочетох списъка, който я следваше.
№50: Пак Хьонсъ, също толкова ужасен роман, но е метафизичен; със силно впечатляващ момент.
Бавно погледнах списъка с писатели над моето име. Освен при моята при никоя друга от петнайсетте книги от трета група нямаше условие за продажба „безплатен подарък при закупуване на пет книги“. Свалих ръката си от мишката и скръстих ръце. Засмях се с глас. Но смехът ми не продължи дълго.
Излязох от сайта за продажби на стоки втора употреба, отворих страницата на Naver и обстойно проверих резултатите от бейзболния мач на отбора Hanwha Eagles, дори прегледах точките на всеки играч един по един и догледах най-интересните моменти от записа, който траеше над 10 минути. После се посмях на комиксите на Чо Сък, Ли Малньон и Каук Пексу. Прочетох всички приложени коментари, които обикновено не четях, но за моя изненада, по-голямата част от тях бяха положителни: „Днешният комикс удовлетвори очакванията ми“, и „Как ще издържа до следващата седмица?“. Беше ми странно и малко тъжно, сякаш бях загубил нещо.
Затворих всички прозорци в интернет и притворих за момент очи. Притиснах няколко пъти челото между веждите си с палец и показалец. След това отворих програмата „Хангъл“ и въздъхнах дълбоко. Прегледах файловете отпреди три дни, записани като документ №1, 2 и 3, но там нямаше нищо написано, бяха празни. Съзерцавах белия екран повече от 10 минути и сложих цигара в устата си. Когато щракнах запалката, кремъкът ѝ падна на пода. Седнах до бюрото и погледнах лявата си ръка, държаща запалката. До този момент не бях обръщал внимание, но изведнъж усетих, че тя беше пълна със сила. Сухожилието ѝ беше обтегнато, а върхът на нокътя – побелял. „Въпреки това е с автограф… Безплатна е, ако купите пет книги… Книгата на Пак Хьонсъ е само 4000 вона…“ Прехапах долната си устна, докато гледах запалката без кремък. И ударих силно бюрото с юмрук.”