„Кой уби Джон Ленън?” (превод: Мирела Стефанова, 400 стр., ИК „Колибри“) проследява възходите и паденията в професионалния и в личния живот, които принуждават Ленън да се премести в Ню Йорк, където в онази съдбовна зимна нощ на 1980 година е застрелян на улицата пред дома си. Но кой или какво всъщност го уби? И кога умря „истинският“ Джон Ленън? Четири десетилетия след трагичната му смърт, с помощта на лични проучвания, невиждани досега снимки и ексклузивни интервюта с онези, които са познавали Ленън най-добре, Лесли-Ан Джоунс ни предлага завладяващ, 360-градусов обзор на една от знаковите музикални легенди. Авторката черпи информация от изумително богат архив, натрупан от проведените през годините интервюта с хора, свързани с Ленън, включително първата му съпруга Синтия, първородния му син Джулиън, колегата му от Бийтълс сър Пол Маккартни, бившата приятелка на Джон Мей Панг и Анди Пийбълс, последния британски радиоводещ, който го интервюира няколко дни преди да бъде убит. За Бийтълс и Джон Ленън са написани безброй книги, но никога досега не е имало точно такава.
Лесли-Ан Джоунс тръгва към Флийт Стрийт по стъпките на покойния си баща Кен Джоунс, известен спортен журналист. Изкарва там повече от двайсет и пет години, работейки като журналист и колумнист в повечето водещи вестници във Великобритания. Автор е на световните бестселъри Герой: Дейвид Боуи и Бохемска рапсодия. В своето увлекателно изследване за Джон Ленън популярната журналистка представя по неповторим начин пълен портрет на мъжа, неговия живот, връзки, ненавременната му смърт и вечното му музикално наследство.
Откъс от „Кой уби Джон Ленън?“ от Лесли-Ан Джоунс
“Знаем края. Той настъпи в Ню Йорк на 8 декември 1980, понеделник. Ветровита нощ, иначе нетипично мека за това време на годината. Джон и Йоко се прибират с лимузина от една вечерна сесия в звукозаписното студио „Рекърд Плант“, като стигат до сградата „Дакота“ около 22 часа и 50 минути. Там ги пресреща един роден в Тексас скитник, стиснал здраво пистолет марка „Чартър Армс“, трийсет и осми калибър, и книгата на Дж. Д. Селинджър „Спасителят в ръжта“. Двайсет и пет годишният Марк Чапман ги чака и хладнокръвно изстрелва пет куршума в Джон. Четири го улучват. Една патрулна кола го откарва в болницата „Рузвелт“ на ъгъла на Петдесет и девета улица и Сентрал Парк, където двайсет и деветгодишният общ хирург Дейвид Халърън държи сърцето на Джон в ръцете си, докато му прави сърдечен масаж и мълчаливо се моли за чудо.
Доктор кой? В предишните описания не се ли споменаваше за усилията на Стивън Лин и Ричард Маркс, които са оперирали Джон, за да му спасят живота? Доктор Лин е дал много интервюта, спомените му са много разкрасени. Освен това Лин твърди, че Йоко е лежала на болничния под и си е биела главата в него. Но през 2015-а, след като години наред слушаше как други лекари си присвояват заслугата, Дейвид Халърън излезе напред „в името на историческата правда“. В интервю за предаването „Разследване в светлината на прожекторите“ на телевизия „Фокс“ той заяви, че нито Лин, нито Маркс са докосвали тялото на Джон. Изявлението му бе подкрепено от две сестри, Деа Сато и Барбара Камерер, които в онази смъртоносна нощ са работили заедно с него в Стая 115. Йоко също се намеси, като отрече истеричното биене на глава в пода. Настоя, че е останала спокойна през цялото време заради петгодишния им син Шон. Тя подкрепи версията на доктор Халърън за събитията. Защо той не си отвори устата по-рано? „Просто ми се струва неприлично един професионалист да излезе и да заяви: „Здрасти, аз съм Дейв Халърън, аз се погрижих за Джон Ленън – казва той. – Тогава просто ми се искаше да пропълзя под някоя скала, просто исках да се прибера у дома. Бях потресен, бях разстроен, чувстваш се някак отговорен, чудиш се какво би могъл да направиш по по-различен начин.
Къде в Америка се намирахте по онова време? Дали бяхте един от двайсетте милиона зрители, които си седяха у дома и гледаха онзи мач между „Ню Ингланд Пейтриътс“ и „Маями Долфинс“ във „Футбол в понеделник вечер“ по Ей Би Си, който бе прекъснат от коментатора Хауърд Косел със слисващата новина, че Джон Ленън е бил застрелян? Бяхте ли сред милионите, които се отправиха към Горен Уест Сайд, за да се включат в бдението? Или се намирахте някъде по света и се включихте впоследствие, за да гледате тълпата от опечалени фенове, затънали в калта на Сентрал Парк, да увиват венци около парапетите на сградата „Дакота“ и да ридаят „Дайте шанс на мира“? Чухте ли, че когато съобщиха на Йоко за смъртта на съпруга ѝ, от болничната уредба се носеше кавърът на „All My Loving“? Телевизионният продуцент Алън Уайс чу. По случайност тогава лежеше на една носилка в болничния коридор и очакваше да се погрижат за него след инцидент с мотоциклет. Съществуват ли случайните стечения на обстоятелства?”
Лесли-Ан Джоунс тръгва към Флийт Стрийт по стъпките на покойния си баща Кен Джоунс, известен спортен журналист. Изкарва там повече от двайсет и пет години, работейки като журналист и колумнист в повечето водещи вестници във Великобритания. Автор е на световните бестселъри Герой: Дейвид Боуи и Бохемска рапсодия. В своето увлекателно изследване за Джон Ленън популярната журналистка представя по неповторим начин пълен портрет на мъжа, неговия живот, връзки, ненавременната му смърт и вечното му музикално наследство.
Откъс от „Кой уби Джон Ленън?“ от Лесли-Ан Джоунс
“Знаем края. Той настъпи в Ню Йорк на 8 декември 1980, понеделник. Ветровита нощ, иначе нетипично мека за това време на годината. Джон и Йоко се прибират с лимузина от една вечерна сесия в звукозаписното студио „Рекърд Плант“, като стигат до сградата „Дакота“ около 22 часа и 50 минути. Там ги пресреща един роден в Тексас скитник, стиснал здраво пистолет марка „Чартър Армс“, трийсет и осми калибър, и книгата на Дж. Д. Селинджър „Спасителят в ръжта“. Двайсет и пет годишният Марк Чапман ги чака и хладнокръвно изстрелва пет куршума в Джон. Четири го улучват. Една патрулна кола го откарва в болницата „Рузвелт“ на ъгъла на Петдесет и девета улица и Сентрал Парк, където двайсет и деветгодишният общ хирург Дейвид Халърън държи сърцето на Джон в ръцете си, докато му прави сърдечен масаж и мълчаливо се моли за чудо.
Доктор кой? В предишните описания не се ли споменаваше за усилията на Стивън Лин и Ричард Маркс, които са оперирали Джон, за да му спасят живота? Доктор Лин е дал много интервюта, спомените му са много разкрасени. Освен това Лин твърди, че Йоко е лежала на болничния под и си е биела главата в него. Но през 2015-а, след като години наред слушаше как други лекари си присвояват заслугата, Дейвид Халърън излезе напред „в името на историческата правда“. В интервю за предаването „Разследване в светлината на прожекторите“ на телевизия „Фокс“ той заяви, че нито Лин, нито Маркс са докосвали тялото на Джон. Изявлението му бе подкрепено от две сестри, Деа Сато и Барбара Камерер, които в онази смъртоносна нощ са работили заедно с него в Стая 115. Йоко също се намеси, като отрече истеричното биене на глава в пода. Настоя, че е останала спокойна през цялото време заради петгодишния им син Шон. Тя подкрепи версията на доктор Халърън за събитията. Защо той не си отвори устата по-рано? „Просто ми се струва неприлично един професионалист да излезе и да заяви: „Здрасти, аз съм Дейв Халърън, аз се погрижих за Джон Ленън – казва той. – Тогава просто ми се искаше да пропълзя под някоя скала, просто исках да се прибера у дома. Бях потресен, бях разстроен, чувстваш се някак отговорен, чудиш се какво би могъл да направиш по по-различен начин.
Къде в Америка се намирахте по онова време? Дали бяхте един от двайсетте милиона зрители, които си седяха у дома и гледаха онзи мач между „Ню Ингланд Пейтриътс“ и „Маями Долфинс“ във „Футбол в понеделник вечер“ по Ей Би Си, който бе прекъснат от коментатора Хауърд Косел със слисващата новина, че Джон Ленън е бил застрелян? Бяхте ли сред милионите, които се отправиха към Горен Уест Сайд, за да се включат в бдението? Или се намирахте някъде по света и се включихте впоследствие, за да гледате тълпата от опечалени фенове, затънали в калта на Сентрал Парк, да увиват венци около парапетите на сградата „Дакота“ и да ридаят „Дайте шанс на мира“? Чухте ли, че когато съобщиха на Йоко за смъртта на съпруга ѝ, от болничната уредба се носеше кавърът на „All My Loving“? Телевизионният продуцент Алън Уайс чу. По случайност тогава лежеше на една носилка в болничния коридор и очакваше да се погрижат за него след инцидент с мотоциклет. Съществуват ли случайните стечения на обстоятелства?”