Дейвид Линч, единственият и неподражаем режисьор на „Синьо кадифе“ и „Мълхоланд Драйв“, разкрива пред българския читател своя „Кът за мечти“. Съавтор на книгата, която се присъединява към знаковата поредица „Амаркорд“ на издателство „Колибри, е Кристин Маккена, критик и журналист.
 
„Кът за мечти“ (превод: Надя Баева, 624 стр.) не е критически обзор на филмите и разностранните художествени постижения на Дейвид Линч. Тя е по-скоро хроника на случилото се, отколкото обяснение какво означава то. Животът на режисьора е във висша степен упражнение в чисто творчество. В едно предаване по ВВС той е описан като „творец, ангажиран в много аспекти на изкуството в следвоенна Америка: градската среда, особеностите на езика и наследството на сюрреализма“. Според Жозе да Силва, старши куратор в Австралийската филмотека, Линч е престъпно подценяван като визуален артист. Затова пък бързо покорява кинематографичния Олимп и още от края на 70-те се нарежда сред най-задълбочените киноизследователи на сферите на ирационалното и необяснимото.
 
Отчасти мемоари, отчасти биография, „Кът за мечти“ съчетава коментарите на самия Линч за най-важните събития в живота му и свидетелства на над 90 от най-близките му приятели, роднини, актьори, агенти, музиканти и съмишленици, дадени в интервюта пред Кристин Маккена. Култовият режисьор Дейвид Линч разказва за своя живот, изпълнен с изключителна креативност, приятелствата, създадени по пътя му, както и пречките, които е преодолял – понякога успешно, друг път не, – за да осъществи всеки от своите филми.
 
Дейвид Линч е роден на 20 януари 1946 год. в град Мисула, щата Масачузетс (САЩ). Завършва три университета – колеж по изкуствата във Вашингтон (живопис), академията за изобразителни изкуства във Филаделфия и кинорежисура в Лос Анжелис. Младият Линч бързо покорява кинематографичния Олимп. Той се нарежда сред най-задълбочените киноизследователи на сферите на ирационалното и необяснимото.
 
Дейвид Линч излиза на преден план в международното кино през 1977 г. с разпространението на първия му филм, смайващо оригиналния „Гумена глава“. Оттогава той има три номинации за „Оскар“ в категория „най-добър режисьор“ за „Човекът слон“, „Синьо кадифе“ и „Мълхоланд Драйв“, носител е на „Златна палма“ за „Диво сърце“, завладява света с манията „Туин Пийкс“, чиято премиера е през 1990 година, и се налага като творец с огромна дарба и находчивост. Автор е на книгата „Да уловиш голямата риба“ на тема трансцендентална медитация, също издадена от „Колибри“.
Откъс от „Кът за мечти“, Дейвид Линч и Кристин Маккена
 
„Линч е едно от онези деца с естествена дарба за рисуване и артистичният му талант проличава още в много ранна възраст. Майка му отказва да му купува книжки за оцветяване – според нея те ограничават въображението му, – а баща му носи у дома от службата си купища милиметрова хартия; Линч разполага с всички нужни му материали и като седне да рисува, е окуражаван да се отправи накъдето го поведе мисълта му.
 
Беше непосредствено след войната и бяхме заобикаляни от много неща, останали от армията, така че аз рисувах пистолети и ножове – припомня си Линч. – Запалих се по въздушни машини, бомбардировачи и бойни самолети, Летящи тигри и автоматични шмайзери с водно охлаждане „Браунинг“.“
 
Марта Ливаси описва:
„Повечето деца носеха обикновени тениски, а Дейвид започна да изработва персонализирани фланелки за съседските деца, като си служеше с магически маркери. Всички си купуваха. Помня как госпожа Смит от къщата до нас купи една за приятелка, която навършваше четиресет. Дейвид направи рисунка в смисъл „Животът започва на четиресет“, която изобразяваше мъж, втренчен в добре изглеждаща жена.“
 
„Линч беше надарено и харизматично дете, от което хората бяха привличани – казва Смит. – Беше популярен и спокойно мога да си го представя да ръководи снимачна площадка. Винаги е имал енергия в изобилие и купища приятели, защото умееше да разсмива хората. В главата ми изниква спомен как седим на бордюра, четем на глас един на друг нещо в списание „Мад“ и ахкаме от чутото. Като видях първия епизод на Туин Пийкс, разпознах точно същото чувство за хумор.“ Сестрата на Линч е съгласна, че в работата на Дейвид се съдържа много от настроението през онзи период от живота им.
 
В VII клас Линч е президент на класа и свири на тромпет в училищния оркестър. Като повечето физически здрави жители на Бойзи той кара ски и плува – по думите на сестра му бивало го и в двете, – освен това играе на първа база в Младшата бейзболна лига. Също така обича киното.”