Откъс от „Избрани басни“ от  Жан дьо Лафонтен
                        
ГАРВАН И ЛИСИЦА
Бил кацнал гарванът на кичест клон
и сиренце във клюна стискал здраво.
Лисицата дошла и с мил поклон
му заприказвала лукаво:
„Приятелю сладкоречив,
в гората аз не зная от тебе по-красив.
И ако твойте звучни песни
са в тон с перата ти чудесни,
като същински феникс ще бъдеш ти сред нас.“
А гарванът, подмамен от хитрата уловка,
дал воля там на своя глас,
но паднало парчето от черната му човка
и подлата лисица го грабнала със смях.
„Ласкатели щом слушаш, тях
ще храниш цял живот за своя сметка“ –
му казала за сбогом коварната кокетка.
Тъй сиренцето друг изял,
а гарванът посрамен поуката разбрал.
Жан дьо Лафонтен е роден на 8 юли 1621 г. във френския град Шато Тиери в областта Шампан. Следва богословие и право в Париж, но повече се интересува от литература. Литературната му дейност започва късно, когато е 40-годишен. Първите му произведения са „Разкази и новели в стихове“, а първите му басни са събрани в сборника „Басни, избрани и предадени в стихове от господин Лафонтен“.
 
Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. През периода 1665–1685 г. излизат няколко тома от неговите „Разкази“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и естетически смисъл. Неговият стил, следвайки националните традиции, е същевременно и лаконичен, шеговито – иронично изобличителен, сатиричен. Историите на Жан дьо Лафонтен са за животни, но те са алегория, която визира хорските недостатъци и честолюбиви желания. Чрез басните писателят разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизмът, глупостта, страхливостта, гордостта. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но те са отпечатани в Холандия.
 
През 1684 г. Лафонтен става член на Френската академия. Известно време той се интересува от философия, но през последните години от живота си отново се обръща към религията. Под влияние на свой близък свещеник дори изгаря своя пиеса. До нас са стигнали романът „Любовта на Психея и Купидон“, комедиите „Евнух“ и „Раготен“, одите му, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 книги. По негово изказване той взел стари басни и им придал „новост и веселие“. Действително в басните му са използвани идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: „Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта.“ На първите си книги той дори слага заглавие „Басните на Езоп − стъкмени стихове от Лафонтен“. Но творбите му не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч. Те са мъдри разкази, чрез които поетът се противопоставя на онова, което не харесва край себе си.
 
На 13 април 1695 г., на 73 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път. Днес, повече от три столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят. Издателсто “Изток-Запад” предоставя на читателите елегантен том “Избрани басни” в превод на Атанас Сугарев, с който припомня  непреходните  уроците на великия французин.
 
Лафонтен е син на своето време, на френския класицизъм от втората половина на XVII в,  но  басните му надскачат пределите на времето, за да стигнат до нас все така актуални и поучителни. Защо ? Изобразявайки  доброто (без да го възхвалява) и лошото (без да го клейми) у индивида, творецът илюстрира човешката природа. Така той разкрива  неподправената истина за нравите от всички епохи и страни от света.