Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия. Той представя нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя.
 
В навечерието на секретна мисия капитан Кали Чейс получава сигнал за задействан сензор в тунелите дълбоко под Изследователския център на НАСА. Пилот, специалист по квантова физика и киберченге, тя знае, че наближаващата буря и спирането на работата на правителството ще осигурят отлично прикритие за саботаж с убийствени последици. Това е накратко интригата в „ Квантова нишка“ на Патриша Корнуел.
 
Приматологът Питър Елиът работи с Ейми, горила с необикновен речник от 620 „знака“, можеща да рисува с пръсти. Но наскоро нейното поведение се променя и рисунките ѝ съвпадат с изумителна точност със старо португалско писание, датиращо от 1642… скица на изгубен древен град. Какво следва? Читателят ще научи от романа на Майкъл Крайтън – „Конго“, чието действие се развива в тропическите гори на Африка и Сан Франциско.
 
 
„Армада“ на Джон Стак пренася в 1587 г, когато две нации са вкопчени в яростен конфликт. Едната се бори за господство, а другата – за оцеляване. Според Кон Игълдън в този исторически роман (епохата на Елизабет и Филип II) „почти можеш да вкусиш солта, да видиш кръвта и да чуеш виковете и писъците… Джон Стак разказва като свидетел на историята!“
 
От линията „Мажино“ до Кубинската ракетна криза, историята е пълна с лоши ходове и не особено умни идеи, довели до катастрофи и непредвидени последствия. Сполетени от Черната смърт, селяните в Европа са убедени, че котките са виновни за чумата и започват да ги избиват…, с което популацията на плъховете, които всъщност разнасят болестта, както и самата епидемия, се разразяват истински… Целта на сухия режим е по-добро общество – резултатът обаче са грабежи и убийства, плюс употреба на кокаин, марихуана и опиум, като заместители на алкохола. Япония бомбардира Пърл Харбър. Багдадските халифи се довеждат сами до банкрут. Ацтеките посрещат конкистадорите с отворени обятия. Мексико кани американци в Тексас и американците така и не си отиват. Тези и други любопитни истории могат да се открият в „100 грешки, които променят историята“ на Бил Фосет.