„Лукиана“ е първата книга на Десислава Каменова, в момента докторант в катедра „Реторика“ в СУ. Художественото оформление и фотографиите в сборника с кратки разкази е дело на Виолета Апастолова – Лети, чиито творби присъстват на изложби в Испания, Мексико, Унгария, Австрия и др. Съчетаването на словесно и визуално изразяване на образния свят превръщат белетристичния дебют на Каменова в интимна личностна читателска среща.
 
Разказите навлизат безстрашно в дълбините на човешкото съзнание, проникват в „черупката“ на най-съкровения „аз“; създават платно от пъстри душевни нюанси, преживявания, открития; формират спомени от малки победи и поражения, от откраднати мигове; предлагат възможни отговори; поставят ребуси. „Кои се ние“, „към какво се стремим“, „на къде сме се запътили“, „какво ни измъчва, радва, натъжава“, „какво имаме и какво ни липсва, за да бъдем щастливи“… питат своеобразните философско-импресионистични разкази-есета чрез своите обикновено-необикновени персонажи. На пръв поглед всичко е делнично-прозаично, но под видимото, навика и инерцията избликва поезията на търсещата душата. Душата разпъната между собствената си самодостатъчност и нуждата от Другия/Другите. Защото „ние сами строим някои улици и булеварди, а имената им се определят от една случайна среща“. Защото „безнадежността е смела и понякога носталгична, но не е опасна, когато имаш топлината на едни очи“, а „знанието носи смирение и мъдрост“.
Според Десислава Каменова :„Животът е като едно 15-минутно пътуване с такси“. Но срещата с нейната „Лукиана“ е едно продължително, интригуващо отпътуване /пътуване  от/към дома (в пряк и преносен смисъл) ,  дом – битие, така различен за всеки читател, въвлечен в лабиринта на Съдбата.