В детството на поколението родено 60-70 години на 20 век приключенията на Лиско бяха част от света, който опознаваше чрез книгите на българските автори. Но техният създател Борис Априлов е сладкодумен разказвач и в прозата си за възрастни. „Ракета“ представя пред читателите „Сладка морска сол“, сборник от 21 разказа. В тях „аз“ повествователят или героят в трето лице „отваря“ книгата за живота през погледа на нетипичен основен протагонист – морето. То е и фон, и действащ персонаж, и сбободна, мамеща стихия, и реалност, и метафора, и поезия, и любов, и бездна, и вдъхновение, и живот, и смърт…Солено-сладкият му вкус превръща делничните истории в необикновено гмуркане в душата на човека.
 
Рибари, гларуси, летовници, възрастни, деца, мъже, жени, творци, несретници, мечтатели.. населяват „морската“ вселена на Борис Априлов. Вселена в която всичко е възможно – от това да покориш морското дъно („Отбраната на Спарта“) до това да умреш самотно на скалата („Часът на източния бриз“), от това да си „Господарят на Индийския океан“ до това да драматизираш „Островът на съкровищата“ в бунгало край морето („Деликатно настроение“), от това да се „опълчиш“ „Срещу империята“ до това да спасиш собствения си плавателен съд („Подпиране“)…Защото „морето е гладко, морето е глухо, то тежи страшно, просто тегне с хубавата си, ясно очертана линия, с черните назъбени скали в заливчето, с кейчото и привързаната като кученце лодка“. То мами и плаши, приласкава и изхвърля, създава и руши живота на човека, „роден да завоюва дълбочините и да се вреже в звездите“.
 
Според един от геройте от сборника на Борис Априлов – „морето облагородява“. Но писателят не пренебрегва и неговета „тъмна“ страна, отразена в обичайно-необичайното битие на неговите поклонници – местните „морски“ обитатели и „временно пребиваващите“ гости. Затова авторовата „Сладка морска сол“ апетитно се „лее“ и тъжно-носталгично нагарча, подобно на Българското Черноморие, така близко и така далечно…