Издателство „Обсидиан“ предлага на своите читатели „Будният ум. Как да развиваме ума си на всяка възраст“ от Санджай Гупта. Авторът е неврохирург, главен медицински кореспондент на CNN и носител на многобройни награди за уникалните си репортажи от всички горещи точки по света, където има войни, природни бедствия и епидемии. Той е преподавател и член на Националната академия по медицина на САЩ. Негови книги са се превърнали в бестселъри, по които са създадени документални филми.
„Будният ум“ по достъпен и увлекателен начин предлага практични съвети за пълноценен живот. Неин адресат са всички хора, които искат да се грижат не само за тялото, но и за ума си, тоест да го запазят по-дълго буден и пълноценен. Санджай Гупта развенчава много митове, свързани с възрастта и здравето. Той дава отговори на множество наболели съвременни въпроси: загубата на памет свързана ли е задължително с възрастта; коя е най-добрата диета и храна за мозъка; какво значение има движението за пъргавия ум; защо някои видеоигри са по-ефикасни от традиционните лекарства; има ли полза от широко рекламираните витамини и хранителни добавки; как да се грижим за хора, страдащи от болестта на Алцхаймер и други когнитивни нарушения? Авторът излага напълно изпълнима 12-седмична програма, в която има храна за размисъл, диета за тялото и план за действие.
Откъс от „Будният ум. Как да развиваме ума си на всяка възраст“ от Санджай Гупта
“Преди да обясня какво регулиране имам предвид и защо то върши работа, ще ви запозная със своето разбиране за духа на тази книга. През годините съм работил в различни обществени сфери: заемал съм академични университетски постове по неврохирургия, бил съм на държавна служба към Белия дом, работил съм като журналист в различни медии, женен съм и съм баща на три силни, здрави и красиви момичета. Неизменно съм се придържал към принцип, който усвоих още като млад: не използвай страха, за да подтикнеш хората към нещо. Не се получава и не трае дълго. Уплашиш ли някого, активираш неговата амигдала – емоционалния център на мозъка. Когато човек е под заплаха, реагира бързо и бурно. Проблемът е, че реакция, която тръгва от емоционалните центрове на мозъка, заобикаля центровете за преценка и за изпълнение. Понякога това води до силна и незабавна реакция, нерядко преходна и некоординирана. Ето защо заплахата към някого, че ще получи инфаркт, ако не отслабне, може да тласне съответния човек към едноседмична крайна диета и физически упражнения, последвани от рязко връщане към лошите навици. Посланията, основани на страх, не пораждат дълготрайна ефективна стратегия, защото ние, хората, не сме устроени така. Това е от огромно значение, когато съобщаваш на някого, че има вероятност да развива алцхаймер.
Статистиката сочи, че хората се страхуват много повече да не изгубят ума си, отколкото от нещо друго, дори от смъртта. За мнозина това състояние е най-големият бич на старостта. В един период от живота си и аз се тревожех да не получа когнитивни нарушения и деменция, докато пред очите ми другият ми дядо навлизаше в напредналите стадии на алцхаймер. Отначало вмяташе някакви безсмислици в разговора, но тъй като беше веселяк, ние мислехме, че се шегува по неразбираем за нас начин. Накрая го издаде празният поглед, който преминаваше в учудване, а после и в паника, когато си даваше сметка, че не е в състояние да се справи с основни дейности и да изпълнява начертан план. Никога няма да забравя този поглед – поне се надявам да не го забравя.
Мотивът ви да прочетете тази книга обаче не трябва да бъде страхът от деменция, а знанието, че на всяка възраст можете да усъвършенствате ума си. Ще ви науча как да го постигнете и ще обясня защо тези стратегии работят. Не бих искал, докато четете книгата, да бягате от нещо. Иска ми се да бягате към нещо – към ум във върхова форма, способен да издържи изпитанието на времето, отредено ви на тази планета.
Когато започнах да работя като неврохирург преди повече от двайсет и пет години, идеята за „усъвършенстването“ на собствения ум ми приличаше на заблуден гост. Та нали бях обучен да отстранявам тумори, да клипсирам аневризми, да облекчавам напрежението на места, където има събиране на кръв или на течност, и тъй нататък! Дори днес не е възможно неврохирург да проникне в човешкия мозък и да нагласи около стоте милиарда неврона, за да направи този орган по-интелигентен и по-защитен от влошаване на функциите. Сърдечният хирург може да отстрани натрупани в сърцето плаки, но аз не мога да отстраня неврофибриларни възли, които често се свързват с болестта на Алцхаймер. Няма операция или лекарство, които да лекуват деменция или да превърнат някого в по-умен или по-самобитен творец, по-паметлив или по-подготвен да направи следващото голямо световно изобретение.
Мозъкът не прилича на друг орган. Не е възможно да се трансплантира мозък, както се трансплантира сърце (или черен дроб, бъбрек, дори лице). Нашите знания за мозъка са още в ранен етап, продължават да се развиват и разширяват. Неотдавна в Американската академия за неврологична хирургия бях модератор на група световни специалисти по мозъчното сътресение и си дадох сметка за нещо удивително. Участниците бяха лекари, служители в Министерството на отбраната или хора от света на техниката. Всички говореха за солидния напредък, който сме постигнали в познанията си, но забелязах озадачаваща липса на ясно единомислие кой е най-добрият начин за лечение на мозъчното сътресение – диагноза, която се поставя милиони пъти годишно в Съединените щати. Пред Академията не бяха представени и почти никакви публикации относно ефикасните начини за лечение. Много от действащите в момента препоръки се основават на случайни наблюдения и показатели. Обсъждахме дори теми като почивката – от колко дълъг и активен отдих се нуждае мозъкът, преживял сътресение. Например трябва ли по време на възстановяването да бъдат сведени до минимум дейностите, изискващи концентрация и внимание, или следва да бъдат увеличени? В кои случаи лекото физическо натоварване – като бързото ходене на бягаща пътека – по-скоро помага, отколкото възпрепятства възстановителния процес? Чух най-различни мнения, но малко от тях се основаваха на реални данни. Напомням, че групата се състоеше от световноизвестни специалисти по мозъчни травми.”
„Будният ум“ по достъпен и увлекателен начин предлага практични съвети за пълноценен живот. Неин адресат са всички хора, които искат да се грижат не само за тялото, но и за ума си, тоест да го запазят по-дълго буден и пълноценен. Санджай Гупта развенчава много митове, свързани с възрастта и здравето. Той дава отговори на множество наболели съвременни въпроси: загубата на памет свързана ли е задължително с възрастта; коя е най-добрата диета и храна за мозъка; какво значение има движението за пъргавия ум; защо някои видеоигри са по-ефикасни от традиционните лекарства; има ли полза от широко рекламираните витамини и хранителни добавки; как да се грижим за хора, страдащи от болестта на Алцхаймер и други когнитивни нарушения? Авторът излага напълно изпълнима 12-седмична програма, в която има храна за размисъл, диета за тялото и план за действие.
Откъс от „Будният ум. Как да развиваме ума си на всяка възраст“ от Санджай Гупта
“Преди да обясня какво регулиране имам предвид и защо то върши работа, ще ви запозная със своето разбиране за духа на тази книга. През годините съм работил в различни обществени сфери: заемал съм академични университетски постове по неврохирургия, бил съм на държавна служба към Белия дом, работил съм като журналист в различни медии, женен съм и съм баща на три силни, здрави и красиви момичета. Неизменно съм се придържал към принцип, който усвоих още като млад: не използвай страха, за да подтикнеш хората към нещо. Не се получава и не трае дълго. Уплашиш ли някого, активираш неговата амигдала – емоционалния център на мозъка. Когато човек е под заплаха, реагира бързо и бурно. Проблемът е, че реакция, която тръгва от емоционалните центрове на мозъка, заобикаля центровете за преценка и за изпълнение. Понякога това води до силна и незабавна реакция, нерядко преходна и некоординирана. Ето защо заплахата към някого, че ще получи инфаркт, ако не отслабне, може да тласне съответния човек към едноседмична крайна диета и физически упражнения, последвани от рязко връщане към лошите навици. Посланията, основани на страх, не пораждат дълготрайна ефективна стратегия, защото ние, хората, не сме устроени така. Това е от огромно значение, когато съобщаваш на някого, че има вероятност да развива алцхаймер.
Статистиката сочи, че хората се страхуват много повече да не изгубят ума си, отколкото от нещо друго, дори от смъртта. За мнозина това състояние е най-големият бич на старостта. В един период от живота си и аз се тревожех да не получа когнитивни нарушения и деменция, докато пред очите ми другият ми дядо навлизаше в напредналите стадии на алцхаймер. Отначало вмяташе някакви безсмислици в разговора, но тъй като беше веселяк, ние мислехме, че се шегува по неразбираем за нас начин. Накрая го издаде празният поглед, който преминаваше в учудване, а после и в паника, когато си даваше сметка, че не е в състояние да се справи с основни дейности и да изпълнява начертан план. Никога няма да забравя този поглед – поне се надявам да не го забравя.
Мотивът ви да прочетете тази книга обаче не трябва да бъде страхът от деменция, а знанието, че на всяка възраст можете да усъвършенствате ума си. Ще ви науча как да го постигнете и ще обясня защо тези стратегии работят. Не бих искал, докато четете книгата, да бягате от нещо. Иска ми се да бягате към нещо – към ум във върхова форма, способен да издържи изпитанието на времето, отредено ви на тази планета.
Когато започнах да работя като неврохирург преди повече от двайсет и пет години, идеята за „усъвършенстването“ на собствения ум ми приличаше на заблуден гост. Та нали бях обучен да отстранявам тумори, да клипсирам аневризми, да облекчавам напрежението на места, където има събиране на кръв или на течност, и тъй нататък! Дори днес не е възможно неврохирург да проникне в човешкия мозък и да нагласи около стоте милиарда неврона, за да направи този орган по-интелигентен и по-защитен от влошаване на функциите. Сърдечният хирург може да отстрани натрупани в сърцето плаки, но аз не мога да отстраня неврофибриларни възли, които често се свързват с болестта на Алцхаймер. Няма операция или лекарство, които да лекуват деменция или да превърнат някого в по-умен или по-самобитен творец, по-паметлив или по-подготвен да направи следващото голямо световно изобретение.
Мозъкът не прилича на друг орган. Не е възможно да се трансплантира мозък, както се трансплантира сърце (или черен дроб, бъбрек, дори лице). Нашите знания за мозъка са още в ранен етап, продължават да се развиват и разширяват. Неотдавна в Американската академия за неврологична хирургия бях модератор на група световни специалисти по мозъчното сътресение и си дадох сметка за нещо удивително. Участниците бяха лекари, служители в Министерството на отбраната или хора от света на техниката. Всички говореха за солидния напредък, който сме постигнали в познанията си, но забелязах озадачаваща липса на ясно единомислие кой е най-добрият начин за лечение на мозъчното сътресение – диагноза, която се поставя милиони пъти годишно в Съединените щати. Пред Академията не бяха представени и почти никакви публикации относно ефикасните начини за лечение. Много от действащите в момента препоръки се основават на случайни наблюдения и показатели. Обсъждахме дори теми като почивката – от колко дълъг и активен отдих се нуждае мозъкът, преживял сътресение. Например трябва ли по време на възстановяването да бъдат сведени до минимум дейностите, изискващи концентрация и внимание, или следва да бъдат увеличени? В кои случаи лекото физическо натоварване – като бързото ходене на бягаща пътека – по-скоро помага, отколкото възпрепятства възстановителния процес? Чух най-различни мнения, но малко от тях се основаваха на реални данни. Напомням, че групата се състоеше от световноизвестни специалисти по мозъчни травми.”