На 4 юни, излезе и на български език най-новата книга на Джон Гришам „Ветрове над Камино“, издателство „Обсидиан“. Романът вече оглави класацията на Ню Йорк Таймс. С него писателят отвежда читателя в рая за малко слънце, пясък и криминална загадка…
 
Остров Камино. Там може да се случи всичко – дори убийство по време на ураган. Идеалното престъпление? Ураганът Лио е опустошителен: доста къщи, хотели и магазини са разрушени, наводнени са улици, загиват десетина души. Изглежда, че една от жертвите е Нелсън Кер, приятел на Брус и автор на трилъри. Но раните на главата му подсказват, че по-скоро става дума за убийство.
 
Местната полиция е ангажирана с последиците от урагана, а и е неспособна да разследва случая. Брус започва да се пита дали престъпните типове в последния ръкопис на приятеля му не са нещо повече от плод на неговото въображение.
 
Онова, което Брус постепенно открива, е по-шокиращо от сюжетните обрати на Нелсън Кер. И много по-опасно.
 
“В книжарница „Бей Букс“ в град Санта Роса на ост­ров Камино разговорите между служителите и клиентите се въртяха единствено около бурята. Всъщност на целия остров, както и навсякъде от Джаксънвил на юг до Савана на север, всички наблюдаваха Лио и не спираха да говорят за него. Повечето хора вече бяха добре информирани и можеха авторитетно да твърдят, че от десетилетия бреговете на Флорида не са били челно връхлитани от урагани, а само са попадали в периферията им, докато те са били устремени на север към двете Каролини. Според една от теориите течението Гълф­стрийм на стотина километра от крайбрежието на Флорида действало като естествена бариера и щяло да го защити от злосторния Лио. Според друга теория късметът на щата свършил, наближавало време за Големия удар. Компютърните модели бяха гореща тема. Центърът за наблюдение на ураганите в Маями очертаваше траектория, която изпращаше Лио още по-навътре в океана, без да достига сушата. Европейците обаче бяха на мнение, че той ще се усили до четвърта категория, ще връхлети брега южно от Савана и ще причини по­всеместни наводнения в ниските равнини. Ала Лио бе­ше доказал, че не се съобразява с никакви модели.
 
Брус Кейбъл, собственикът на „Бей Букс“, хвърляше по едно око към метеорологичния канал, докато обслужваше клиентите си и мъмреше персонала, че се размотава. На небето нямаше нито едно облаче и Брус вярваше на легендата, че остров Камино е недосегаем за опасни урагани. Живееше тук от двайсет и четири години и не беше виждал разрушителна буря. В книжарницата му се провеждаха най-малко четири литературни четения на седмица, а следващата вечер предстоеше важно събитие. Лио нямаше да попречи на приятното завръщане у дома на една от любимите авторки на Брус.
 
Мърсър Ман щеше да приключи тук двумесечното си лятно турне, което бе пожънало огромен успех. В бранша говореха много за втория ѝ роман, „Теса“, който в момента беше в десетката на бестселърите във всички класации. Рецензиите за него бяха блестящи и продажбите му надхвърлиха всички очаквания. Понеже бе определен като сериозна литература, а не като развлекателно четиво, се смяташе, че ще заеме по-ниските позиции в списъците на бестселърите, ако изобщо влезеше в тях. Издателството и самата авторка си бяха мечтали да продадат общо трийсет хиляди екземпляра с твърди корици и в електронен формат, но романът вече бе надминал мечтите им.
 
Мърсър бе дълбоко свързана с острова, защото като малка беше прекарвала тук летата при баба си Теса, която бе вдъхновила романа ѝ. Три години по-рано тя беше останала цял месец в семейната къща на брега и се беше замесила в една тъмна история. Освен това изкара кратък флирт с Брус – едно от многобройните му любовни приключения.
 
Сега Брус обаче не мислеше за нов флирт или поне си внушаваше, че е така. Беше се посветил на управлението на книжарницата и се стараеше да събере многобройна публика за срещата с Мърсър. „Бей Букс“ заемаше важно място сред книжарниците в страната, защото той винаги привличаше много хора на такива събития и продаваше доста книги. Нюйоркските издателства настояваха авторите им да посещават острова, а много от тях бяха млади писателки, които обичаха да пътуват и искаха да си прекарат приятно. Брус се радваше на техните посещения, водеше ги на вечери, поеше ги с вино, рекламираше книгите им и купонясваше с тях.
 
Мърсър вече беше поела по пътя и нямаше връщане назад най-вече защото тази година по време на писателското турне я придружаваше новият ѝ приятел. На Брус му беше все едно. Той просто се радваше, че тя е на ост­рова, където ще представи прекрасния си нов роман. Беше чел коректурите преди шест месеца и оттогава го рекламираше. Както обикновено, когато му харесаше някоя книга, той бе разпратил десетки собственоръчно написани препоръки до приятели и клиенти, в които възхваляваше „Теса“. Бе звънял на търговци в цялата страна, насърчавайки ги да заредят книжарниците си с романа. С часове бе разговарял с Мърсър по телефона и я бе съветвал кои места да посети, кои книжарници да избягва, кои рецензенти да пренебрегва и на кои журналисти да отделя време. По своя инициатива дори бе направил редакторски бележки, някои от които тя прие, а други не.
 
„Теса“ беше романът, с който Мърсър бе направила пробив – той щеше да я наложи като писателка, макар че Брус вярваше в нея още от първата ѝ книга, която оста­на незабелязана. Тя продължаваше да го обожава и след краткия им флирт и въпреки сериозната злоупотреба с доверието му, която той вече ѝ беше простил. Брус беше чаровен мошеник и безспорен фактор в безмилостния свят на книготърговията.” Джон Гришам, откъс от „Ветрове над Камино“