Издателство „Изток – Запад“ предлага на своята читателска аудитория, която търси алтернативни гледни точки към протичащите в обществото исторически и съвременни процеси, книгата „Разговор по време на пандемия“ от Андрей Райчев, Георги Константинов.
Според Борис Попиванов: „Писмата на Георги Константинов до Андрей Райчев, както читателят може сам да се убеди, представляват част от един диалог за лявото, дясното и новия човек. Но те са и нещо повече от това – разговор по „проклетия въпрос“ за освобождението на човека от наложените му вериги. Подобни разговори, разбира се, са водени много пъти. Изводите рядко са били утешителни. Тук обаче няма да срещнем скръбни констатации или мрачни заключения. Мисленето на Георги Константинов е вградено във вярата за успех на борбата. В него напълно отсъстват задни вратички, алтернативни варианти. Няма План „Б“. То цялото е по същество теория и практика на историческия оптимизъм. В нашата епоха на скептици и циници поне този факт, ако не възгледите и тезите на автора, заслужава внимание и уважение.“
Откъс от „Разговор по време на пандемия“ от Андрей Райчев, Георги Константинов
„Георги Константинов може с основание да бъде четен през призмата на бакунистката традиция. Той я познава отлично, автор е на книга за Бакунин. Има публикувани и преводи на ключови текстове от Бакунин. В рамките на споменатата традиция се е утвърдило и разбиране за контурите на бъдещия свят, което Константинов споделя, превеждайки идейни постановки от XIX в. на езика на политическите реалности столетие и половина по-късно. Ето ги и решенията: революционна организация, пряка демокрация, световна конфедерация. Изразени другояче: мобилизиране на масите, овластяване на масите, освобождаване на масите. Удивително е, че въпреки всички сътресения и трансформации, преживени от човечеството през изминалите 150 години, средствата и целите остават същите. Променя се контекстът, но не и същността. И тя не може да се промени, защото привидността на гигантските преобразувания не е помръднала от основната характеристика на обществото, подчинено на властта, парите и религията. Такова е обществото в оковите на манчестърския капитализъм, такова е във вихъра на глобализацията, такова е и под пропагандните драперии на държавния социализъм. Трите стълба на класовата цивилизация според Бакунин са държавата, капиталът и Църквата. Според Константинов са държавата, капиталът и медиите. А това е едно и също. Медиите, казва той, са поповете на нашето време.“
Според Борис Попиванов: „Писмата на Георги Константинов до Андрей Райчев, както читателят може сам да се убеди, представляват част от един диалог за лявото, дясното и новия човек. Но те са и нещо повече от това – разговор по „проклетия въпрос“ за освобождението на човека от наложените му вериги. Подобни разговори, разбира се, са водени много пъти. Изводите рядко са били утешителни. Тук обаче няма да срещнем скръбни констатации или мрачни заключения. Мисленето на Георги Константинов е вградено във вярата за успех на борбата. В него напълно отсъстват задни вратички, алтернативни варианти. Няма План „Б“. То цялото е по същество теория и практика на историческия оптимизъм. В нашата епоха на скептици и циници поне този факт, ако не възгледите и тезите на автора, заслужава внимание и уважение.“
Откъс от „Разговор по време на пандемия“ от Андрей Райчев, Георги Константинов
„Георги Константинов може с основание да бъде четен през призмата на бакунистката традиция. Той я познава отлично, автор е на книга за Бакунин. Има публикувани и преводи на ключови текстове от Бакунин. В рамките на споменатата традиция се е утвърдило и разбиране за контурите на бъдещия свят, което Константинов споделя, превеждайки идейни постановки от XIX в. на езика на политическите реалности столетие и половина по-късно. Ето ги и решенията: революционна организация, пряка демокрация, световна конфедерация. Изразени другояче: мобилизиране на масите, овластяване на масите, освобождаване на масите. Удивително е, че въпреки всички сътресения и трансформации, преживени от човечеството през изминалите 150 години, средствата и целите остават същите. Променя се контекстът, но не и същността. И тя не може да се промени, защото привидността на гигантските преобразувания не е помръднала от основната характеристика на обществото, подчинено на властта, парите и религията. Такова е обществото в оковите на манчестърския капитализъм, такова е във вихъра на глобализацията, такова е и под пропагандните драперии на държавния социализъм. Трите стълба на класовата цивилизация според Бакунин са държавата, капиталът и Църквата. Според Константинов са държавата, капиталът и медиите. А това е едно и също. Медиите, казва той, са поповете на нашето време.“