В „До края на времето“ Брайън Грийн, световноизвестният физик и автор на бестселъра „Елегантната вселена“,  предлага завладяваща обиколка из дълбините на времето и търсенето на цел от страна на човечеството.
 
„Книгата е ново, спиращо дъха изследване на Космоса и нашата мисия да открием смисъл, когато се изправим пред този необятен простор. Грийн ни повежда на пътуване от Големия взрив до края на времето, като изследва как са се образували устойчиви структури, как са възникнали животът и умът и как се борим да осмислим съществуването си чрез разказа, мита, религията, творческата изява, науката, преследването на истината и онзи дълбок копнеж по вечното.
 
От елементарните частици до планетите, от съзнанието до творчеството, от материята до смисъла – Брайън Грийн позволява на всички ни да разберем и оценим нашия бързопреходен, ала абсолютно изключителен миг в Космоса.
 
Брайън Грийн е професор по физика и математика в Колумбийския университет и директор на университетския Център по теоретична физика. Известен е със значимите си открития в областта на струнната теория. Автор е на „Елегантната вселена“, „Тъканта на Космоса“ и „Скритата реалност“, бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, продали над 2 млн. копия из целия свят. Бил е водещ на две документали минипоредици на NOVA (най-гледаната научно-популярна програма в САЩ), създадени въз основа на неговите книги и увенчани с наградите „Пийбоди“ и „Еми“. Съосновател е на Световния научен фестивал. Живее в Ню Йорк.
 
Откъс от :  „До края на времето“ от Браян Грийн
 
„Традиционната научна гледна точка, изложена в математическа форма от Исак Нютон, е, че физическите закони осигуряват железни прогнози за това как се развиват нещата. Кажете ми местоположението и скоростта на един предмет за някое конкретно движение, кажете ми какви сили действат върху него и уравненията на Нютон ще свършат останалото, като предскажат последващата траектория на предмета. Независимо дали става дума, че Луната е притегляна от земната гравитация, или за някоя бейзболна топка, която току-що е запратена към централното поле, наблюденията са потвърдили, че предсказанията са точно в десетката.
 
Но ето каква е работата. Ако сте учили гимназиална физика, може би ще си спомните, че когато анализираме траекториите на макроскопични обекти, ние обикновено безгласно приемаме множество опростявания. Пренебрегваме вътрешния строеж на Луната и бейзболната топка и си представяме, че всяка от тях е просто една масивна частица. Дори зрънцето сол съдържа около един милиард милиарда молекули, а това все пак е само едно зрънце сол. И все пак, докато Луната се движи по орбитата си, нас обикновено не ни интересува виб­рацията на една или друга молекула от прашното Море на спокойствието. Докато бейзболната топка се носи във въздуха, не се интересуваме от вибрацията на една или друга молекула от корковата ѝ сърцевина. Това, което търсим, е движението на Луната или бейзболната топка като цяло. Така че прилагането на Нютоновите закони към тези опростени модели върши работа.
 
Тези успехи хвърлят светлина върху предизвикателството, пред което са се изправили физиците от ХІХ век, що се отнася до парните двигатели. Нагорещената пара, която упражнява натиск върху буталото на двигателя, съдържа чудовищно голям брой водни молекули – може би един трилион трилиона частици. Ние не можем да пренебрегнем тази вътрешна структура, така както правим при нашия анализ за Луната или бейзболната топка. Това, което лежи в сърцето на работата на двигателя, е движението на същите тези частици – ударите в буталото, отскачането от неговата повърхност, повторното устремяване към това бутало. Проблемът е, че няма начин някъде някой – колкото и да е умен и колкото и страхотни компютри да използва – да изчисли всички индивидуални траектории, които се пораждат от такава огромна сбирка от водни молекули.“