Издателство „Колибри“ представя сборник с разкази и новели „Отвъд стените“ (168 стр. подписан от големия български писател, киносценарист и общественик Анжел Вагенщайн. По думите на Димитър Танев от сп. „Пламък“, творбите на Вагенщайн са своеобразна „тежка артилерия“ сред белетристичното множество у нас. Те реанимират накърнената истина, че прозата, и романът специално, трябва да покрива онзи смисъл, който французите са вложили в изначалното belles lettres (изящна литература): да изписва и обобщава човешки характери и драми, възходи и падения, да нищи и събира история и съвремие, да излъчва мъдрост и жизнелюбие, да облагородява и въздига.
Анжел Вагенщайн е роден в Пловдив през 1922 г., но прекарва детството си в Париж, където родителите му емигрират по политически причини. Като участник в Съпротивата е инквизиран жестоко и осъден на смърт от фашистките власти. Сценарист е на десетки игрални, документални и анимационни филми, носител е на престижни награди от световни кинофоруми, както и на множество национални и международни литературни отличия. Знаков за творчеството му е белетристичният триптих „Петокнижие Исааково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“ – съчетание на ерудиция, съкровеност и мощна повествователна енергия.
Освен в България, книгите на Анжел Вагенщайн са публикувани в Германия, Русия, Франция, Чехия, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Македония, Испания, Полша, Италия и Израел.
Откъс от „Отвъд стените“ от Анжел Вагенщайн
“Не се засягай, но като казвам „аристократ“, имам предвид онези, разорените, които не се отказват от навиците и фукните си, въпреки че нямат и пукнат грош в джоба. Защото жената, която би ти донесла поне кутия цигари, вероятно доеше кози някъде, да речем из планините на Монтенегро. Или напразно очакваше вест от теб в някое бистро за изпаднали кокотки, заложила жалкото си имущество, за да внесе в парижката полиция гаранцията за твоето освобождение. Не че знам нещо за тях, просто съчинявам. Както и ти ми съчиняваше романи – произведения от четири страници за един лев, осем страници за два. Никога след това, през десетилетията, които неусетно се изнизаха, никой не ми е писал роман по поръчка и в един екземпляр – само за мен, само мой! Помня, на първа страница, скъсана от ученическа тетрадка, ти изписваше с молив и калиграфски умения заглавието, под което винаги имаше едно изгряващо слънце и надписа „Роман от Пантуди. Цена 1 лев“. Този лев ти беше нужен – толкова струваше в затворническата лавка една „кариока“, плоска кутийка с осем цигари. Вече няма такива, жалко. А два лева струваше цяла кутия „Енидже Вардар“ трето качество, но за това трябваше да дам предварително съгласието си за „дебел“ роман. Дебел колкото за два лева. Такъв беше например романът ти „Война и мир“, вълнуваща история в осем страници за опожаряването на Москва и поражението на Наполеон. Помня и романа ти „Клетниците“, за оня симпатяга Жан Валжан, за Гаврош и момичето Козета. Твърдеше, че лично си ги познавал. Възможно е, не споря. Хубава творба, която ти беше изписал със ситния си и равен като бисер почерк, без нито на едно място да сбъркаш или да зачеркнеш дума.
Забавляваха ме романите ти, четях ги на глас в килията, въпреки че в миналия си свободен живот вече бях чел нещо подобно, но в доста по-разширен вид. Допускам, че техните автори, които минаваха за класици, са взели идеята от теб, но по-вероятно е ти да си пооткраднал нещичко от тях. Не знам, няма значение – за да не те обидя, никога не поставях под съмнение твоето авторство. А имаше и двамина смъртни, които през живота си не бяха прочели нито една книжка и слушаха зяпнали творбите ти. Те бяха селяни някъде от Ямболско, укриватели на партизани. Единия, ако помниш, мустакатия, по-късно обесиха, другият оцеля. Та те слушаха, цъкаха с език и искаха отново и отново да им почета. Особено онази история за Москва и поражението на Наполеон – може би защото тя ги изпълваше с надежда. Ако би ограбил успешно Британската банка, не знам дали би получил по-голямо и суетно удовлетворение от това да чуеш двама осъдени на смърт селяни от Ямболско, които с възторг и уважение ти отправят своето „Бравос, бравос, голям писател!“ – сякаш те е похвалил литературният критик на „Фигаро“.”
Анжел Вагенщайн е роден в Пловдив през 1922 г., но прекарва детството си в Париж, където родителите му емигрират по политически причини. Като участник в Съпротивата е инквизиран жестоко и осъден на смърт от фашистките власти. Сценарист е на десетки игрални, документални и анимационни филми, носител е на престижни награди от световни кинофоруми, както и на множество национални и международни литературни отличия. Знаков за творчеството му е белетристичният триптих „Петокнижие Исааково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“ – съчетание на ерудиция, съкровеност и мощна повествователна енергия.
Освен в България, книгите на Анжел Вагенщайн са публикувани в Германия, Русия, Франция, Чехия, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Македония, Испания, Полша, Италия и Израел.
Откъс от „Отвъд стените“ от Анжел Вагенщайн
“Не се засягай, но като казвам „аристократ“, имам предвид онези, разорените, които не се отказват от навиците и фукните си, въпреки че нямат и пукнат грош в джоба. Защото жената, която би ти донесла поне кутия цигари, вероятно доеше кози някъде, да речем из планините на Монтенегро. Или напразно очакваше вест от теб в някое бистро за изпаднали кокотки, заложила жалкото си имущество, за да внесе в парижката полиция гаранцията за твоето освобождение. Не че знам нещо за тях, просто съчинявам. Както и ти ми съчиняваше романи – произведения от четири страници за един лев, осем страници за два. Никога след това, през десетилетията, които неусетно се изнизаха, никой не ми е писал роман по поръчка и в един екземпляр – само за мен, само мой! Помня, на първа страница, скъсана от ученическа тетрадка, ти изписваше с молив и калиграфски умения заглавието, под което винаги имаше едно изгряващо слънце и надписа „Роман от Пантуди. Цена 1 лев“. Този лев ти беше нужен – толкова струваше в затворническата лавка една „кариока“, плоска кутийка с осем цигари. Вече няма такива, жалко. А два лева струваше цяла кутия „Енидже Вардар“ трето качество, но за това трябваше да дам предварително съгласието си за „дебел“ роман. Дебел колкото за два лева. Такъв беше например романът ти „Война и мир“, вълнуваща история в осем страници за опожаряването на Москва и поражението на Наполеон. Помня и романа ти „Клетниците“, за оня симпатяга Жан Валжан, за Гаврош и момичето Козета. Твърдеше, че лично си ги познавал. Възможно е, не споря. Хубава творба, която ти беше изписал със ситния си и равен като бисер почерк, без нито на едно място да сбъркаш или да зачеркнеш дума.
Забавляваха ме романите ти, четях ги на глас в килията, въпреки че в миналия си свободен живот вече бях чел нещо подобно, но в доста по-разширен вид. Допускам, че техните автори, които минаваха за класици, са взели идеята от теб, но по-вероятно е ти да си пооткраднал нещичко от тях. Не знам, няма значение – за да не те обидя, никога не поставях под съмнение твоето авторство. А имаше и двамина смъртни, които през живота си не бяха прочели нито една книжка и слушаха зяпнали творбите ти. Те бяха селяни някъде от Ямболско, укриватели на партизани. Единия, ако помниш, мустакатия, по-късно обесиха, другият оцеля. Та те слушаха, цъкаха с език и искаха отново и отново да им почета. Особено онази история за Москва и поражението на Наполеон – може би защото тя ги изпълваше с надежда. Ако би ограбил успешно Британската банка, не знам дали би получил по-голямо и суетно удовлетворение от това да чуеш двама осъдени на смърт селяни от Ямболско, които с възторг и уважение ти отправят своето „Бравос, бравос, голям писател!“ – сякаш те е похвалил литературният критик на „Фигаро“.”