Излезе от печат „Да кажеш почти същото“ – забележителен труд на големия ерудит Умберто Еко, който разглежда най-фините детайли от процеса на превеждане. Процесът е представен чрез трите му лица, които всеки изкушен от преводаческата работа добре познава: като наука, като изкуство и страст.
 
Да кажеш почти същото. Опити в полето на превода (превод: Дария Карапеткова, 408 стр., ИК „Колибри“, корица: Дамян Дамянов)  не е строго теоретичен труд върху превода. Това е илюстрация на проблемите, които преводът поставя, пречупени през личния опит в ситуации, с които Умберто Еко се е сблъсквал в битието си на издател, автор и преводач. Със своите „опити в полето на превода“, плод на цикъл лекции, които изнася и впоследствие доразвива, културологът създава удивително оригинална по своя замисъл „отворена книга“, респектираща с мащабност и дълбочина. В нея широкоспектърната академична култура на Еко като философ и семиотик се съчетава с диалогичния тон на университетския преподавател и атрактивността на прочутия писател. Безброй конкретни примери от собствените му произведения се редуват с казуси от световната литература, съпоставки между малки и големи езици, диалози на високата и масовата култура, коментари на кинематографични, музикални и живописни интерпретации.
 
Откъс от  „Да кажеш почти същото“ Умберто Еко
 
“Да се ограничим с разглеждането на случай (1). „Алтависта“ със сигурност е имала „на ум“ (ако „Алтависта“ има ум) речникови дефиниции, защото е вярно, че английската дума work може да се преведе на италиански като impianti, а италианското impianti може да се преведе на английски като plants или systems. Но тогава трябва да се откажем от идеята, че превеждане означава само „прехвърляне или пренос от една съвкупност от символи в друга“, защото – освен в случаи на обикновена транслитерация между азбуки – определена дума на естествен език алфа често има повече от едно съответствие на естествен език бета. Освен това, отвъд проблемите с превода, проблем има и англоговорещият сам по себе си. Какво значи work на неговия език? Речникът „Уебстър“ казва, че work може да е дейност, task, duty, резултатът от тази дейност (като произведение на изкуството), инженерна структура (като укрепление, мост, тунел), място, където се извършва индустриална работа (съоръжение или фабрика) и много други неща. Така, дори да приемем идеята за еквивалентно значение, е редно да кажем, че думата work е синоним и еквивалентна по значение както на literary masterpiece, така и на factory.
 
Но щом една и съща дума изразява две различни неща, вече не говорим за синонимия, а за омонимия. Синонимията е налице, когато две различни думи изразяват едно и също, но е омонимия, когато една и съща дума изразява две различни неща.
 
Ако в лексиката на език алфа имаше само синоними (и синонимията не беше толкова двусмислено понятие), този език би бил свръхбогат и би ни позволявал различни формулировки на едно и също понятие; например за един предмет или понятие в английския често има както дума от латински произход, така и друга от англосаксонски произход (както например to catch и to capture, flaw и defect) – но оставяме настрана факта, че употребата на един синоним вместо друг може да обозначи различно образование или социална прослойка, така че ако в един роман на персонажа се вмени определена употреба вместо друга, това може да помогне за обрисуването на интелектуалния му профил и следователно би повлияло върху смисъла или цялостното значение на разказваната история. Така че, ако съществуваха синонимни понятия между два различни езика, преводът би бил възможен – дори за „Алтависта“.
 
Доста беден обаче би бил език, съдържащ твърде много омоними, в който например най-различни предмети се казват до един джвъчка. От няколкото току-що разгледани примера става ясно, че често пъти за посочването на синонимите в два различни езика е нужно преди това да се разграничат отделните значения на омонимите в рамките на самия език, от който се превежда, така както постъпва носителят на този език. А „Алтависта“, изглежда, не е в състояние да го направи. В състояние е да го направи обаче англоговорещият, когато решава как да разбира work в зависимост от езиковия контекст или външните обстоятелства, при които се произнася думата.
 
Думите приемат различни значения според контекста. Ако се позовем на един прочут пример, bachelor може да се преведе като soltero, scapolo, celibataire в един общочовешки контекст, вероятно свързан с въпроси, засягащи брака. В университетски и професионален контекст това може да е лице, което е завършило бакалавърска степен, а в средновековен контекст – рицарски паж. В контекста на зоологията е самец, например тюлен, който остава без самка през размножителния период.
 
На този етап става ясно защо „Алтависта“ при всички случаи е била обречена на провал: там няма речник, който да съдържа това, което в семантиката се нарича „контекстни селекции“ (срв. Eco 1975, § 2.11). Или ѝ е било зададено, че в литературата work означава поредица от текстове, а в контекста на технологиите означава редица съоръжения, но не е била способна да реши дали изречение, в което е споменат Шекспир, препраща към литературен, или към технически контекст. С други думи, липсвал ѝ е речник на имената, който да посочи, че Шекспир е бил прочут поет. Може би несполуката се е дължала на това, че е била „захранена“ с речник (от типа на туристическите разговорници), а не с енциклопедия.”