Професор Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Автор е на десет монографии, стотици научни публикации и журналистически статии в областта на международните отношения, сигурността, малцинствата и религията. Съавтор е на специализирания сайт The Foreign Insider. Издателство “Изток-Запад” представя неговата книга “Израел между евангелизма и джаафаризма“.
Според Светослав Иванов: “Авторът … си е поставил за основен обект на изследването генезиса и детайлите на две от малцинствените течения (евангелизма и джаафаризма), съществуващи в рамките на двете най-големи религиозни общности – християнската и ислямската. Проф. Чуков навлиза в подробности как представителите на тези две религиозни школи смятат, че ще настъпи краят на света и какъв е профилът на тяхната перцепция за настъпващия апокалипсис. Всичко това силно влияе върху нашия свят. Нещо повече, това в много голяма степен е в основата на динамиката на съвременните събития не само в региона на Близкия изток, но и в целия свят.“
Откъс от „Израел между евангелизма и джаафаризма“ от Владимир Чуков
“Ако трябва да сме искрени, съществуват нации, при които есхатологията играе чувствително по-голяма роля, отколкото при такива, които са техни съюзници в политическо отношение. Става въпрос за спецификата на нациообразуването и респективно на държавообразуването. В тази сфера трябва да направим отчетливо разграничение между американците и европейците. За Източна Европа, която е пост- или неомарксистка по своята същност, вече отбелязах. За западната част от обществата на Стария континент подобно твърдение би било силно преувеличено. Но със сигурност те не могат да бъдат отъждествявани с американците, които имат свой специфичен национален генезис. В него „религиозната мая“ при изграждането на новата нация и респективно държава е толкова силна, че се е превърнала в национална кауза. При американците вижданията за пророчеството постепенно преминават към утвърждаване на общонационална кауза, а именно мисионерството за разпространение на демокрацията и защита на правата на човека. Въпреки външните критики за поведение на „световен жандарм“ реално релацията пророчество-мисионерство е сякаш най-силния цимент на новата нация. Може би няма да е много пресилено, ако се отбележи, че релацията вяра в пророчеството-месианство-чувство за световно мисионерство е един от най-важните стимули и предпоставки за постигането на статут на Велика сила през ХХ век. Може би към тази верига би било още по-подходящо да се прибави и „сила“. От самото създаване на своята държава американците обожествяват физическата сила. Респектът към нея продължава и до ден днешен. Това проличава дори към външния вид на кандидат-президентите. Неслучайно тези процеси протичат в САЩ, и то в пълен разрез с европейските конкуренти, които губят статута на Велики сили за сметка на държавата, създадена на Новия континент. Днес САЩ е безспорният лидер на Запада, и дори и да иска да се откаже от това, не е в състояние да го направи. Такъв беше случаят с Доналд Тръмп, който е един от осемте американски президенти, не успял да повтори своя мандат.
Юдаизмът, християнството и ислямът са авраамически религии. Тогава не трябва да ни изненадва, че и трите вярвания съдържат убедителни, но и в същото време и противоречиви виждания за това как ще завърши човешката история. Това е така, тъй като в Библията пише, че Божиите обещания на Авраам съдържат универсални и есхатологични измерения. Последователите на трите религии смятат, че са наследници или благодетели на тези обещания. Техните съвременни привърженици мислят за света около тях от гледна точка на това как да реализират тези обещания и пророчествата.
Настоящото изследване има за цел да проследи пророческите представи на две от най-релевантните деноминации в двете най-големи религиозни общности, а именно евангелизма и джаафаризма. Те са малцинствени спрямо техните религиозни семейство и вероятно именно този статут предопределя силната инжекция радикализъм (позитивен и негативен), който се открива в техните месиански представи. Нещо повече, той силно се долавя именно спрямо евреите като религиозна група за евангелистите и спрямо държавата Израел като етатистко образование за шиитите/джаафарити. Откровено инверсната конструкция на двете религиозни формули залага огромен конфронтационен динамит, който засега е сложен на масата на преговорите. Със сигурност нейният потенциал е експлозия на надрегионален конфликт при наличието на огромни военностратегически възможности на двете държави – САЩ и Ислямска република Иран.”
Според Светослав Иванов: “Авторът … си е поставил за основен обект на изследването генезиса и детайлите на две от малцинствените течения (евангелизма и джаафаризма), съществуващи в рамките на двете най-големи религиозни общности – християнската и ислямската. Проф. Чуков навлиза в подробности как представителите на тези две религиозни школи смятат, че ще настъпи краят на света и какъв е профилът на тяхната перцепция за настъпващия апокалипсис. Всичко това силно влияе върху нашия свят. Нещо повече, това в много голяма степен е в основата на динамиката на съвременните събития не само в региона на Близкия изток, но и в целия свят.“
Откъс от „Израел между евангелизма и джаафаризма“ от Владимир Чуков
“Ако трябва да сме искрени, съществуват нации, при които есхатологията играе чувствително по-голяма роля, отколкото при такива, които са техни съюзници в политическо отношение. Става въпрос за спецификата на нациообразуването и респективно на държавообразуването. В тази сфера трябва да направим отчетливо разграничение между американците и европейците. За Източна Европа, която е пост- или неомарксистка по своята същност, вече отбелязах. За западната част от обществата на Стария континент подобно твърдение би било силно преувеличено. Но със сигурност те не могат да бъдат отъждествявани с американците, които имат свой специфичен национален генезис. В него „религиозната мая“ при изграждането на новата нация и респективно държава е толкова силна, че се е превърнала в национална кауза. При американците вижданията за пророчеството постепенно преминават към утвърждаване на общонационална кауза, а именно мисионерството за разпространение на демокрацията и защита на правата на човека. Въпреки външните критики за поведение на „световен жандарм“ реално релацията пророчество-мисионерство е сякаш най-силния цимент на новата нация. Може би няма да е много пресилено, ако се отбележи, че релацията вяра в пророчеството-месианство-чувство за световно мисионерство е един от най-важните стимули и предпоставки за постигането на статут на Велика сила през ХХ век. Може би към тази верига би било още по-подходящо да се прибави и „сила“. От самото създаване на своята държава американците обожествяват физическата сила. Респектът към нея продължава и до ден днешен. Това проличава дори към външния вид на кандидат-президентите. Неслучайно тези процеси протичат в САЩ, и то в пълен разрез с европейските конкуренти, които губят статута на Велики сили за сметка на държавата, създадена на Новия континент. Днес САЩ е безспорният лидер на Запада, и дори и да иска да се откаже от това, не е в състояние да го направи. Такъв беше случаят с Доналд Тръмп, който е един от осемте американски президенти, не успял да повтори своя мандат.
Юдаизмът, християнството и ислямът са авраамически религии. Тогава не трябва да ни изненадва, че и трите вярвания съдържат убедителни, но и в същото време и противоречиви виждания за това как ще завърши човешката история. Това е така, тъй като в Библията пише, че Божиите обещания на Авраам съдържат универсални и есхатологични измерения. Последователите на трите религии смятат, че са наследници или благодетели на тези обещания. Техните съвременни привърженици мислят за света около тях от гледна точка на това как да реализират тези обещания и пророчествата.
Настоящото изследване има за цел да проследи пророческите представи на две от най-релевантните деноминации в двете най-големи религиозни общности, а именно евангелизма и джаафаризма. Те са малцинствени спрямо техните религиозни семейство и вероятно именно този статут предопределя силната инжекция радикализъм (позитивен и негативен), който се открива в техните месиански представи. Нещо повече, той силно се долавя именно спрямо евреите като религиозна група за евангелистите и спрямо държавата Израел като етатистко образование за шиитите/джаафарити. Откровено инверсната конструкция на двете религиозни формули залага огромен конфронтационен динамит, който засега е сложен на масата на преговорите. Със сигурност нейният потенциал е експлозия на надрегионален конфликт при наличието на огромни военностратегически възможности на двете държави – САЩ и Ислямска република Иран.”