Издателство „Ракета“ предлага на читателската аудитория „Невероятните приключения на десет чорапа (четири десни и шест леви)“ от Юстина Беднарек. Преводът е на Милена Милева.
 
Корицата на изданието обещава усмивки и щура забава, а на страниците се раждат фойерверки от цветове, фонове, движение и визуални емоции, благодарение на  илюстрациите на Даниел дьо Латур.
 
Общото между всички герои на Юстина Беднарек е, че са избягали, за да преследват своите мечти, страсти, а може би и капризите си. Вземането на решение за промяна е свързано с рискове, с лабиринти и вълнения, но в крайна сметка се оказва, че си струва. Защото да бъдеш себе си и да се бориш за мечтите си, винаги си заслужава.  Ако можеш да помогнеш и на другите – още повече!
 
„Невероятните приключения на десет чорапа“ е първата книга, цяла поредица, покорила Европа.
Тя е  преведена на 8 езика и е високо оценявана и награждавана:
– Отличена е с първо място в конкурса „Точка и запетая“ на полската верига книжарници „Емпик“.
– С литературна награда „Слънчев град Варшава“ в категория „Литература за деца“.
– С номинация за книга на годината в селекцията на IBBY за 2015 г.
– С номинация за най-красива книга на годината, 2016 г.
 
Изданието е съфинансирано по програма „Творческа Европа“ към Европейския съюз.
 
Цитати от книгата
 
Не знам дали знаете, но чорапите са с различен нрав. Може да са кротки и милички, да галят краката ви съвсем като коте или малък опитомен лос, но могат да бъдат и кръвожадни, хапливи и да не се държат много приятно.”
 
“– Прави каквото ти душа иска, аз обаче не мърдам от коша с мръсното пране. На мен тук ми е добре!
Левият чорап се усмихна снизходително, а после хоп! – скочи право в центъра на ново приключение.”
 
Как става така, че едни от нас идват на този свят толкова деликатни, пухкави и привличащи внимание, а други още от самото начало са принудени да се борят със своята бодливост и неделикатност?”
 
“Ето че той – грозният, сивият, самотният и неприятен на пипане чорап – успя да направи нещо толкова чудесно. Спаси това красиво, мекичко и възхитително животно. Няма значение, че котето дори не знаеше какво е станало. Чорапът беше щастлив. Стигаше му, че беше направил добро дело.”
 
Отначало не се случваше нищо. Е, Земята си се въртеше както винаги, а на небето изгря Луната в компанията на множество вгледани в нея дребни звезди. На чорапа му се струваше, че чува разговорите им, пълни с радост. Но като изключим това – нищо друго, само спокойствие и пълна скука.”