На Луи Леже принадлежи преводът на „Житие и страдания грешнаго Софрония“ на френски език. Негова е и заслугата за откриването на странно българско евангилие, написано на глаголица, над което в Реймската катедрала френските крале са се клели във вярност към Франция. “Луи Леже е бил наричан от парижаните “българския консул”.
 
“Леандър льо Ге, когото ние отдавна вече сме прекръстили на “Леге” и неговият италиански събрат, бившият гарибалдиец Вито Позитано” ” с риск на живота си са успели да попречат на отстъпващите от София турски войски да я опожарят до крак!”
 
В кафе-сладкарница „Цар Освободител“ (за съжаление днес не съществува) са „ходили да пият кафето си: Йордан Йовков, Елин Пелин, Александър Балабанов, Николай Осипович Масалитинов, Александър Божинов, Дечко Узунов и десетки, и десетки други знаменити хора, създали съвременната култура на нашия народ“.
 
Люба Йоцова е утвърдена от авторитетно жури за първа красавица на нашата страна  в конкурса „Мис България“.  Тя пътува с тогавашния „Ориент Експрес“ за Франция, за да се състезава с другите европейски красавици. Благодарение на нея светът вижда „как изглежда типична българска хубавица, облечена в костюм с подчертано национални подробности“ и „парижаните, ако не друго, поне … се заинтересуват за малката ни родина“.
 
На сцената на Народния театър се „сражават“ „двама големи гладиатори – главният режисьор на театъра Николай Масалитинов и Хрисан Цанков – братът на небезизвестния от септемврийските събития професор Цанков. Първият от тези „гладиатори“ беше руснак и предан ученик на Станиславски, а вторият – нашенецът – ученик на великия австрийски актьор Кайнц и поклонник на виенския Бургтеатър “.
 
Тези и още много любопитни истории могат да се научат от увлекателните спомени на Драган Тенев, събрани в „Тристахилядна София и аз между двете войни“. Чрез тях днешния съвременник ще докосне до емблематични в миналото кътчета в нашата столица – кафе-сладкарниците „Сан Суси“, „Роял“, ул. „Търговска“, бирарията на братя Прошек, киното „Модерен театър“, къпалнята в Дианабад – първият басейн на открито , който отваря врати някъде към 1933 или 1934 година, Клуба на българските писателки, мечтаното „цветно петно за прохождащата през онези дни цветна фотография“ –  Пазар на цветята и др.; до известни личности – Дан Колов, Стоян Михайловски, братя Рашеви, проф. Александър Балабанов, Веска Емануилова, Мими Балканска, Антон Митов и др. В сладкодумната „приказка“ къщите, улиците, хората, атмосферата и градският елит на Стара София оживяват като пъстроцветна вълнуваща словесна и визуална мозайка. Тя зарежда с носталгия и романтика делника на всеки читател, надникнал в миналото,“заключено“ между книжните корици.