Сър Артър Конан Дойл (1859–1930) е роден в шотландския град Единбург, в семейството на Чарлс Алтамънт Дойл – архитект и художник. Той е третото от десетте деца в голямото семейство Дойл.
Голямо влияние в живота на Артър оказва майка му Мери Фоли. От нея той наследява интереса си към рицарските традиции, подвизите и приключенията. Той казва: „Истинската любов към литературата, склонността към съчинителство съм взел от майка си.“
Малко известно е, но Артър Конан Дойл по професия е офталмолог. В периода 1882–1890 г. той опитва да започне лекарска практика, но без особен успех. През 1882 г. предприема плаване към Западна Африка.
От 1891 г. Конан Дойл изоставя лекарската професия и основното му занятие става литературата. Търсейки герои за своите произведения, той си спомня за преподавателя си от университета Джоузеф Бел, който често изумявал студентите със своята наблюдателност и умението си с помощта на дедуктивния метод да разплита и най-сложните житейски загадки. Така се появява знаменитият Шерлок Холмс, който донася на автора си световна известност.
Въпреки популярността на историите за Шерлок Холмс, писателят винаги е твърдял, че най-значимите му произведения са „Белият отряд“ и неговата предистория „Сър Найджъл“, с които се надявал да надмине и засенчи любимата му „Айвънхоу“ на Уолтър Скот. Дали е успял – преценете сами.
„Сър Найджъл“ – исторически роман, чието действие се развива през ХІV в. – е разказ за романтичните приключения на едноименния герой, който се опитва да спечели богатство и ръката на своята любима, като се впуска в опасния, но славен живот на кралски воин в Англия и Франция през първия период на Стогодишната война. Изпълнен с романтика и рицарски дух, с битки и жестокости, комични перипетии и обикновени младежки лудории, романът пресъздава изключително реалистично епохата, която описва, и среща читателите с редица прочути исторически личности, сред които Едуард III, Черния принц и сър Джон Чандос, един от първите кавалери на Ордена на жартиерата.
Откъс от „Сър Найджъл от Артър Конан Дойл
„Затова в онзи момент Найджъл, със сърце на лъв и вени, в които вреше кръвта на стотици воини, крееше, на своите двайсет и две години, ден след празен ден, опитомявайки соколите си с безсъние или обучавайки хрътките и останалите кучета, които деляха с фамилията пръстения под на огромното приземно помещение в господарския дом. Ден подир ден старата лейди Ърминтруд беше наблюдавала как внукът ѝ набира сили и възмъжава, вярно, дребничък, но със стомана в мускулите и с огън в душата. От всички страни, от стражите в Гилдфорд до рицарите във Фарнам, достигаха до нея разкази за подвизите му: дързък ездач, чаровен храбрец, ловък стрелец; тя обаче, от чиито обятия кървава смърт беше изтръгнала и съпруг, и син, не можеше да понесе мисълта, че младият момък, последният от фамилията Лоринг, последна гранка от знатното старо дърво, би споделил тяхната съдба. Обзет от досада, макар и усмихнат, той понасяше скуката на съществуванието си, а тя неизменно гонеше злокобните спомени в очакване на по-добра реколта, в очакване на момента, в който монасите от Уейвърли ще се откажат от заграбеното, в очакване на деня, в който чичото на Найджъл ще умре, оставил сумата, необходима за издръжката на момчето… в очакване на всичко, което би ѝ помогнало да задържи внука до себе си.
А в Тилфорд наистина се усещаше нуждата от мъж, защото враждата между абатството и господарския дом не стихваше и не се уталожваше; монасите намираха все нови претексти да откъснат по някое парче от земите на съседа си. Късата квадратна кула и високите мрачни стени на сивото абатство хвърляха сянка върху зелените ливади и речните завои, а камбанният звън, който не секваше ни ден, ни нощ, отправяше закани и заплахи към малкото семейство.
Именно от големия цистерциански манастир трябва да започне нашият разказ за онези стародавни времена; защото ще проследим враждата между монасите и дома на Лорингите, събитията, която тази вражда породи и които приключиха с появата на Чандос, със странната схватка с копия на моста към Тилфорд и с делата, донесли на Найджъл слава през войните. На друго място, в разказа за Белия отряд, ясно се казва що за човек беше Найджъл Лоринг. Които го харесват, може би ще прочетат тук какво точно го е оформило. Нека да се върнем към онези времена, като съзерцаваме зелената шир на Англия, и нека нейните възвишения, долини и реки ни преобразят в действащи лица, като запазят сегашната ни същност, а същевременно променят мислите и делата ни толкова, че да ни превърнат в обитатели на свят, различен от нашия.“
Голямо влияние в живота на Артър оказва майка му Мери Фоли. От нея той наследява интереса си към рицарските традиции, подвизите и приключенията. Той казва: „Истинската любов към литературата, склонността към съчинителство съм взел от майка си.“
Малко известно е, но Артър Конан Дойл по професия е офталмолог. В периода 1882–1890 г. той опитва да започне лекарска практика, но без особен успех. През 1882 г. предприема плаване към Западна Африка.
От 1891 г. Конан Дойл изоставя лекарската професия и основното му занятие става литературата. Търсейки герои за своите произведения, той си спомня за преподавателя си от университета Джоузеф Бел, който често изумявал студентите със своята наблюдателност и умението си с помощта на дедуктивния метод да разплита и най-сложните житейски загадки. Така се появява знаменитият Шерлок Холмс, който донася на автора си световна известност.
Въпреки популярността на историите за Шерлок Холмс, писателят винаги е твърдял, че най-значимите му произведения са „Белият отряд“ и неговата предистория „Сър Найджъл“, с които се надявал да надмине и засенчи любимата му „Айвънхоу“ на Уолтър Скот. Дали е успял – преценете сами.
„Сър Найджъл“ – исторически роман, чието действие се развива през ХІV в. – е разказ за романтичните приключения на едноименния герой, който се опитва да спечели богатство и ръката на своята любима, като се впуска в опасния, но славен живот на кралски воин в Англия и Франция през първия период на Стогодишната война. Изпълнен с романтика и рицарски дух, с битки и жестокости, комични перипетии и обикновени младежки лудории, романът пресъздава изключително реалистично епохата, която описва, и среща читателите с редица прочути исторически личности, сред които Едуард III, Черния принц и сър Джон Чандос, един от първите кавалери на Ордена на жартиерата.
Откъс от „Сър Найджъл от Артър Конан Дойл
„Затова в онзи момент Найджъл, със сърце на лъв и вени, в които вреше кръвта на стотици воини, крееше, на своите двайсет и две години, ден след празен ден, опитомявайки соколите си с безсъние или обучавайки хрътките и останалите кучета, които деляха с фамилията пръстения под на огромното приземно помещение в господарския дом. Ден подир ден старата лейди Ърминтруд беше наблюдавала как внукът ѝ набира сили и възмъжава, вярно, дребничък, но със стомана в мускулите и с огън в душата. От всички страни, от стражите в Гилдфорд до рицарите във Фарнам, достигаха до нея разкази за подвизите му: дързък ездач, чаровен храбрец, ловък стрелец; тя обаче, от чиито обятия кървава смърт беше изтръгнала и съпруг, и син, не можеше да понесе мисълта, че младият момък, последният от фамилията Лоринг, последна гранка от знатното старо дърво, би споделил тяхната съдба. Обзет от досада, макар и усмихнат, той понасяше скуката на съществуванието си, а тя неизменно гонеше злокобните спомени в очакване на по-добра реколта, в очакване на момента, в който монасите от Уейвърли ще се откажат от заграбеното, в очакване на деня, в който чичото на Найджъл ще умре, оставил сумата, необходима за издръжката на момчето… в очакване на всичко, което би ѝ помогнало да задържи внука до себе си.
А в Тилфорд наистина се усещаше нуждата от мъж, защото враждата между абатството и господарския дом не стихваше и не се уталожваше; монасите намираха все нови претексти да откъснат по някое парче от земите на съседа си. Късата квадратна кула и високите мрачни стени на сивото абатство хвърляха сянка върху зелените ливади и речните завои, а камбанният звън, който не секваше ни ден, ни нощ, отправяше закани и заплахи към малкото семейство.
Именно от големия цистерциански манастир трябва да започне нашият разказ за онези стародавни времена; защото ще проследим враждата между монасите и дома на Лорингите, събитията, която тази вражда породи и които приключиха с появата на Чандос, със странната схватка с копия на моста към Тилфорд и с делата, донесли на Найджъл слава през войните. На друго място, в разказа за Белия отряд, ясно се казва що за човек беше Найджъл Лоринг. Които го харесват, може би ще прочетат тук какво точно го е оформило. Нека да се върнем към онези времена, като съзерцаваме зелената шир на Англия, и нека нейните възвишения, долини и реки ни преобразят в действащи лица, като запазят сегашната ни същност, а същевременно променят мислите и делата ни толкова, че да ни превърнат в обитатели на свят, различен от нашия.“