Днес капитализмът е не просто доминираща, а единствена социално-икономическа система в света. В книгата „Само капитализъм“(издателство „Изток-Запад“) икономистът Бранко Миланович разкрива причините за тази решителна историческа промяна и очертава границите на новото световно разделение – между западния либерален меритократичен капитализъм и политическия авторитарен капитализъм, олицетворен от Китай. Той търси корените на още неслучилото се бъдеще, към което вървим не само под натиска на това съперничество, но и на глобализацията, икономическата миграция, задълбочаващото се неравенство. Предлага и възможни пътища, по които да поемем – нерядко провокативни, но винаги безупречно подкрепени от забележителния му анализ.
 
Авторът отхвърля пророчествата, че неизбежно ще стигнем до някакъв „край на историята“ – независимо дали на пълен просперитет, или на масова безработица заради автоматизацията. Капитализмът е рискова, но работеща система. Нашите избори ще определят как ще ни служи и в бъдеще.
 
Бранко Миланович (р. 1953) е сръбско-американски икономист, един от водещите световни специалисти по неравенство на доходите. Получава докторската си степен от Белградския университет (1987) с дисертация върху неравенството на доходите в Югославия. Почти 20 години работи като водещ икономист в Световната банка. Преподава в различни университети, а понастоящем в Центъра за аспиранти на Сити Юнивърсити в Ню Йорк.
 
Откъс от „Само капитализъм“ от Бранко Миланович
 
„Фактът, че сега цялото земно кълбо следва едни и същи икономически принципи: производство, организирано с цел печалба и използващо де юре свободен наемен труд и предимно частен капитал, с децентрализирана координация е без прецедент в историята. В миналото капитализмът – без значение дали в Римската империя, в Месопотамия през VІ век, в средновековните италиански градове държави, или в Нидерландия в модерната епоха – винаги е трябвало да съществува паралелно със, а понякога в едно и също политическо образувание с други начини на организация на производството. В това число с лов и събирачество, с различни видове робовладелство, с крепостничество (при което работниците по закон са прикрепени към земята и им е забранено да предлагат труда си на други) и с дребномащабно стоково производство, извършвано от независими занаятчии или дребни фермери. Само преди сто години, когато се появява първото превъплъщение на глобализирания капитализъм, в света все още съществуват всички тези начини на производство. След Руската революция капитализмът си поделя света с комунизма, царуващ в страни, където живее около една трета от човечеството. Днес на света не е останало нищо освен капитализъм, с изключение на някои съвсем маргинални зони, които нямат влияние върху глобалното развитие.
 
Глобалната победа на капитализма има много последствия, които бяха предусетени от Маркс и Енгелс през 1848 г. Капитализмът улеснява – а когато печалбите в чужбина са по-високи, отколкото в страната, дори изисква – размяна на стоки през граници, движение на капитал и в някои случаи движение на труд. Затова не е случайност, че глобализацията се развива най-силно в периода между Наполеоновите войни и Първата световна война, когато капитализмът в голяма степен има надмощие. Също не е случайно, че днешната глобализация съвпада с още по-абсолютния триумф на капитализма. Ако комунизмът беше постигнал триумф над капитализма, може да не се съмняваме, че въпреки интернационалистическото кредо, изповядвано от неговите основатели, той нямаше да доведе до глобализация. Комунистическите общества бяха прекомерно автаркични и националистични, а движението на стоки, капитал и труд през граници беше минимално. Дори в рамките на Съветския блок търговията се осъществяваше само за да се продадат излишъците от стоки или според принципите на двустранното договаряне на меркантилизма. Това е напълно различно от капитализма, в който, както отбелязаха Маркс и Енгелс, е заложена тенденцията да се разширява.
 
Неоспорваното господство на капиталистическия начин на производство има своя паралел в също толкова неоспорвания идеологически възглед, че правенето на пари не само заслужава уважение, но е и най-важната цел в живота на хората – стимул, разбиран от хората от всички класи и краища на света. Може да е трудно да убедим човек, който се различава от нас по жизнен опит, пол, раса или възпитание, в някои от нашите убеждения, тревоги и мотивации. Но същият човек лесно ще разбере езика на парите и печалбата: ако му обясним, че нашата цел е да сключим възможно най-добрата сделка, той ще е в състояние бързо да реши за себе си дали кооперацията, или конкуренцията е най-добрата икономическа стратегия, която да следва. Фактът (да използваме марксистки термини), че инфраструктурата (икономическата база) и надстройката (политическите и юридическите институции) си пасват така добре в днешния свят, не само помага на глобалния капитализъм да запази господството си, но също така прави целите на хората по-съвместими, а тяхната комуникация по-ясна и лесна, тъй като всички знаят какво търси другата страна. Живеем в свят, в който всеки следва едни и същи правила и разбира общия език на правенето на печалби.“