Кирил Топалов е  професор по литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, във френски и гръцки университети. Бил е директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, посланик в Гърция, Ватикана и Малтийския орден. Почетен гражданин на Атина и София. Член на две световни елинистични академии, на ПЕН, на съюзите на писателите, преводачите, журналистите, кинодейците. Автор на много научни изследвания, на 3 книги с разкази, на 11 романа, повечето многократно издавани – „Бъди благословена“, „Не се сърди, Човече“, „Бягай… Обичам те“ (и трите филмирани), „Нерви“, „Стайна температура“, „Маймунска история“, „Разминаване“, „От тук до хоризонта“ и др., на 20 пиеси, поставяни на български и чужди сцени – „Притча за Философа“, „Вива академия“, „Нерви за любов“, „Игра на мъж и жена“, „Спасителят“, „Маймунска история“, „Бог високо“, „Страшният съд“, „Бизнес“, „Забрадка на слънцето“ и др.
 
Кирил Топалов e определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция е продължена в най-новата му книга „Софийски истории“, издателство  „Бард“. Включените разкази и новели пресъздават драмите на три поколения софиянци – от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата драматична политическа промяна след 1989 г. Част от творбите носят усещане за циклични цялости. В тях понякога се преплитат по-бегло или по-директно общи топоси и събития, прозират и много автобиографични моменти с по-дискретни или по-директни препратки. Оживява атмосферата около „Оборище“, „Черковна“ и боянските манастирски ливади – местата, където са протекли детството и младостта на автора. Сред нея са хората с различен манталитет, професии и култура, детството…, отразили  предизвикателствата на  пресъздаденото време.