„Едва ли има по-подходящ момент – споделят от издателска къща „Колибри, за ново издание на монументалния труд „Вторият пол“, в който Симон дьо Бовоар разглежда положението на жената от гледна точка на основните философски течения и с който получава първото голямо признание.“
 
Симон дьо Бовоар (1908-1986) е изтъкната френска писателка, феминистка и екзистенциален философ, принадлежи към мислителите, белязали XX век.  Автор е на шест романа, книги с есета и философски трактати. Известна е и като спътница на другия ярък представител на екзистенциализма – Жан-Пол Сартр. Бовоар въстава срещу мъченията, на които са подлагани алжирските жени по време на Алжирската война, обявява се в полза на аборта (по това време подсъден), против брака,  тъй като легитимира мъжкото господство. Сред най-значимите ѝ произведения е шедьовърът „Мандарините“, удостоен с наградата „Гонкур”. Създадена през 1966-1967 г., новелата „Недоразумение в Москва” е открита след смъртта на Бовоар през 1986 година. Трактатът „Вторият пол“ се превръща в идеологическа основа на феминисткото движение, достигнало своя апогей през 60-те години, главно в САЩ. През 2008 г. в нейна чест е учредена наградата „Симон дьо Бовоар за свободата на жените“.
Вторият пол” (превод: Евгения Грекова) е изключително обстойно и съдържателно изследване на участта на жената от най-далечни времена до модерната епоха. Есе, философски труд, историческо четиво, книгата разглежда женската съдба от гледна точка на биологията, на психоанализата, на историческия материализъм и на екзистенциализма, проследява историята и митовете около „женския въпрос“, включително през погледа на писатели като Лорънс, Брьотон и Стендал, преди да премине към формирането на женската родова идентичност. „Човек не се ражда жена, човек става жена“ – прочутата формула е блестящо защитена чрез анализ на обстоятелствата в живота на жената от детството, през зрелостта, до старостта, анализ, който доказва същността ѝ на социален конструкт, а не единствено на биологически обусловено същество. След излизането си през 1949 г. книгата предизвиква огромен скандал, нападат я отдясно, защото оспорва традиционната женска роля, и отляво, защото се обявява за контрол над раждаемостта и правото на аборт. Симон дьо Бовоар става обект на критики и обиди. Трябвало е да минат десетилетия, преди „Вторият пол“ да се утвърди като фундаментален труд на феминистката философия, и до днес запазил своята актуалност.
“Този свят винаги е принадлежал на мъжете – нито една от изтъкваните причини, които обясняват този факт, не ни се стори задоволителна. Преразглеждайки в светлината на екзистенциалистката философия данните от праисторията и от етнографията, ще успеем да разберем как се е създала йерархията на половете. Вече установихме, че когато две човешки категории се окажат заедно, всяка от тях се стреми да наложи на другата своето върховенство; ако и двете са в състояние да поддържат този стремеж, между тях се създава или враждебно, или приятелско, винаги напрегнато отношение на взаимност – ако една от двете е привилегирована, тя взема връх над другата и се стреми да я държи в подчинение. Разбираме, че мъжът се е стремял да господства над жената, но коя привилегия му е дала възможност да осъществи този стремеж?” Симон дьо Бовоар – „Вторият пол“
 
Книгата поставя този и още много други въпроси. Съгласни или не с позицията на писателката, читателите ще бъдат предизвикани да преосмислят своите  представи, предразсъдъци, нагласи, откривайки  и друг  аналитично-емоционален ъгъл към реалностите в живота.