Много човешките проблеми се дължат на потисната и неизлекувана скръб. Когато не се работи върху нея, индивидът губи възможността да изцели душата, психиката и сърцето си. Скръбта е емоционална реакция спрямо болката от загубата. Отражение на факта, че една връзка е била прекъсната, тя е същевременно и духовно, и физическо пътуване към изцелението.
Издателство „Изток- Запад“ предлагат на своята аудитория едно необичайно четиво – „За скръбта и скърбенето“. С мъдри съвети и напътствия неговите автори – Елизабет Кюблер-Рос и Дейвид Кеслър, помагат на хората, преживели загуба на близък, да се върнат към нормалния живот и да намерят куража да продължат напред. Съчетавайки практическа мъдрост с духовни прозрения, книгата хвърля светлина върху най-различни теми като тъгата, натрапчивите усещания, сънищата, справянето със самотата, изолацията, децата…, показвайки пътя на изцелението.
Д-р Елизабет Кюблер-Рос (1926–2004) е роденa в Швейцария. Тя е психиатър, хуманист и съосновател на световното движение за хосписни грижи. В своята книга „За смъртта и умирането“ (1969), тя за пръв път дефинира петте етапа на скърбенето, през които минава човек, очаквайки края на своя живот на земята – отричане, гняв, уговорки, депресия и приемане.
Д-р Кюблер-Рос е автор на 24 книги, преведени на 36 езика. Дарила е утеха на милиони хора, изправени пред собствената си смърт или пред смъртта на любим човек. Най-големият й професионален завет е човечната грижа за умиращите и важността на безусловната любов.
През 2007 г. името на Елизабет Кюблер-Рос е записано в Залата на славата, а списание „Тайм“ я нарежда сред стоте най-велики мислители на ХХ век. Делото й продължават стотици организации по целия свят, включително фондацията „Елизабет Кюблер-Рос“.
Дейвид Кеслър е един от най-известните съвременни експерти по въпросите на скръбта и загубата. Той е съавтор на Елизабет Кюблер-Рос при написването на двата бестселъра „За скръбта и скърбенето“ и „Уроци на живота“. Автор е и на бестселъра „От какво се нуждаем, когато умираме“ (получил наградата на името на Майка Тереза), също и на книгата „Визии, пътувания и пренаселени стаи“.Помагал е на много знаменитости, когато техни близки са имали фатални заболявания.Основател на подкрепящата група за болни от рак „Призракът в килера“, той изнася лекции за начина, по който можем да живеем пълноценно живота си с болестта рак. Дейвид е доброволец към Червения кръст и е в борда на фондацията „Сара Фосет“.
Откъс от „За скръбта и скърбенето“ от Елизабет Кюблер-Рос и Дейвид Кеслър
“Предчувстването на загубата е важна част от изживяването на тази загуба. Предварителната скръб често е част от процеса, през който преминава и самият умиращ. А за онези, които остават след него, тя поставя началото на процеса на скърбене. Предварителната скръб ни помага да се мобилизираме за онова, което ни предстои, но трябва да знаем, че предчувствието често може да бъде толкова разтърсващо, колкото и самото събитие.
Да се настроиш предварително за събитието невинаги означава, че ще бъдеш по-малко уязвим. Предварителната скръб невинаги прави процеса на скърбене по-лек или по-кратък. Понякога тя просто ни кара да се чувстваме гузни, че скърбим преди реалното настъпване на смъртта. Може да преживеем всичките пет етапа на загубата (отричане, гняв, уговаряне, депресия и приемане) преди същинската смърт. Понякога изпитваме само гняв или отричане. Не всеки човек скърби предварително, но ако го прави, със сигурност скръбта му не прилича на тази на останалите.
Ние може да скърбим предварително, когато любимият ни човек все още не е починал, но състоянието, здравето и качеството на живота му постоянно се влошават. За самия умиращ това може да бъде период на тихо отчаяние или откровен гняв, защото например иска да гледа телевизия, но не може сам да си пусне телевизора, или е гладен, но не може сам да държи лъжицата.
В това състояние той вижда и усеща по свой собствен начин всичко, което се случва около него. Един човек описа това междинно състояние като „нещо, което не отстъпва на смъртта, а е дори и по-лошо“. Предчувствието за загубата само по себе си е загуба, която също трябва да бъде оплакана. Несигурността e много мъчително състояние. Агония е да виждаш как животът си отива или бавно гасне, без да знаеш кога точно ще настъпи краят.
В случаите, в които разполагаме с години, за да се подготвим за нечия смърт, може да не преминем през етапите на скръбта след смъртта на нашия близък. При продължителни заболявания като амиотрофична латерална склероза, множествена склероза или болест на Алцхаймер ние губим близките си малко по малко, в продължение на години, и през това време имаме възможност да преживеем всичките пет етапа.
Понякога скръбта идва месеци или години, преди да настъпи смъртта. Тя обаче се различава от същинската скръб, която изпитваме след смъртта на нашия близък. За много хора предварителната скръб е просто прелюдия към болезнения процес, който ни предстои, двойна мъка, която в крайна сметка ни носи изцеление.”
Издателство „Изток- Запад“ предлагат на своята аудитория едно необичайно четиво – „За скръбта и скърбенето“. С мъдри съвети и напътствия неговите автори – Елизабет Кюблер-Рос и Дейвид Кеслър, помагат на хората, преживели загуба на близък, да се върнат към нормалния живот и да намерят куража да продължат напред. Съчетавайки практическа мъдрост с духовни прозрения, книгата хвърля светлина върху най-различни теми като тъгата, натрапчивите усещания, сънищата, справянето със самотата, изолацията, децата…, показвайки пътя на изцелението.
Д-р Елизабет Кюблер-Рос (1926–2004) е роденa в Швейцария. Тя е психиатър, хуманист и съосновател на световното движение за хосписни грижи. В своята книга „За смъртта и умирането“ (1969), тя за пръв път дефинира петте етапа на скърбенето, през които минава човек, очаквайки края на своя живот на земята – отричане, гняв, уговорки, депресия и приемане.
Д-р Кюблер-Рос е автор на 24 книги, преведени на 36 езика. Дарила е утеха на милиони хора, изправени пред собствената си смърт или пред смъртта на любим човек. Най-големият й професионален завет е човечната грижа за умиращите и важността на безусловната любов.
През 2007 г. името на Елизабет Кюблер-Рос е записано в Залата на славата, а списание „Тайм“ я нарежда сред стоте най-велики мислители на ХХ век. Делото й продължават стотици организации по целия свят, включително фондацията „Елизабет Кюблер-Рос“.
Дейвид Кеслър е един от най-известните съвременни експерти по въпросите на скръбта и загубата. Той е съавтор на Елизабет Кюблер-Рос при написването на двата бестселъра „За скръбта и скърбенето“ и „Уроци на живота“. Автор е и на бестселъра „От какво се нуждаем, когато умираме“ (получил наградата на името на Майка Тереза), също и на книгата „Визии, пътувания и пренаселени стаи“.Помагал е на много знаменитости, когато техни близки са имали фатални заболявания.Основател на подкрепящата група за болни от рак „Призракът в килера“, той изнася лекции за начина, по който можем да живеем пълноценно живота си с болестта рак. Дейвид е доброволец към Червения кръст и е в борда на фондацията „Сара Фосет“.
Откъс от „За скръбта и скърбенето“ от Елизабет Кюблер-Рос и Дейвид Кеслър
“Предчувстването на загубата е важна част от изживяването на тази загуба. Предварителната скръб често е част от процеса, през който преминава и самият умиращ. А за онези, които остават след него, тя поставя началото на процеса на скърбене. Предварителната скръб ни помага да се мобилизираме за онова, което ни предстои, но трябва да знаем, че предчувствието често може да бъде толкова разтърсващо, колкото и самото събитие.
Да се настроиш предварително за събитието невинаги означава, че ще бъдеш по-малко уязвим. Предварителната скръб невинаги прави процеса на скърбене по-лек или по-кратък. Понякога тя просто ни кара да се чувстваме гузни, че скърбим преди реалното настъпване на смъртта. Може да преживеем всичките пет етапа на загубата (отричане, гняв, уговаряне, депресия и приемане) преди същинската смърт. Понякога изпитваме само гняв или отричане. Не всеки човек скърби предварително, но ако го прави, със сигурност скръбта му не прилича на тази на останалите.
Ние може да скърбим предварително, когато любимият ни човек все още не е починал, но състоянието, здравето и качеството на живота му постоянно се влошават. За самия умиращ това може да бъде период на тихо отчаяние или откровен гняв, защото например иска да гледа телевизия, но не може сам да си пусне телевизора, или е гладен, но не може сам да държи лъжицата.
В това състояние той вижда и усеща по свой собствен начин всичко, което се случва около него. Един човек описа това междинно състояние като „нещо, което не отстъпва на смъртта, а е дори и по-лошо“. Предчувствието за загубата само по себе си е загуба, която също трябва да бъде оплакана. Несигурността e много мъчително състояние. Агония е да виждаш как животът си отива или бавно гасне, без да знаеш кога точно ще настъпи краят.
В случаите, в които разполагаме с години, за да се подготвим за нечия смърт, може да не преминем през етапите на скръбта след смъртта на нашия близък. При продължителни заболявания като амиотрофична латерална склероза, множествена склероза или болест на Алцхаймер ние губим близките си малко по малко, в продължение на години, и през това време имаме възможност да преживеем всичките пет етапа.
Понякога скръбта идва месеци или години, преди да настъпи смъртта. Тя обаче се различава от същинската скръб, която изпитваме след смъртта на нашия близък. За много хора предварителната скръб е просто прелюдия към болезнения процес, който ни предстои, двойна мъка, която в крайна сметка ни носи изцеление.”