Издателство “Ера” представя  “Монахът, който обичаше котки“ от Корадо Дебиази. Авторът живее в Италия. От дете медитира и практикува йога. Това е първата му книга. В Италия вече са публикувани няколко тиража, а постепенно започва да придобива международна популярност.
 
Книгата е роман, художествена фикция. Наситена с житейски послания, разказаната история звучи и като лична изповед, която увлекателно разкрива пластове от поетично откровение и философско прозрение.
 
Един мъж тръгва да търси отговори. Срещата му с енигматичен монах, който обича котки, се оказва преломен момент. Заедно с героите, читателите ще изживеят пътешествието към мъдрото смирение, към красивата хармония, към отвореното съзнание, за да открият силата на тишината, смисъла на духовния порив, идеята за бъдещето.
 
Откъс от “Монахът, който обичаше котки”  от Корадо Дебиази
 
„Още веднъж Татанджи запази мълчание за няколко мига. След това на лицето му с появи усмивка.
– Всъщност онзи странстващ монах бях аз. Изпратих ти послание.
– Бил си ти? – пророних поразен и невярващ.
– Пътувах към едно селище в подножието на Хималаите и по пътя спрях за няколко седмици, за да медитирам. В действителност чаках и приятеля ти. След това той дойде в малкото жилище от дърво, камъни и храсти, което някой вече беше построил преди време. Прекарахме заедно няколко дена и преди той да отпътува, му дадох едно листче и инструкции за теб, а именно, да ти го даде след няколко години. Тогава ти все още не беше готов. Казах му точния период, който беше неотдавна. Знаех, че той ще си спомни. Моята задача беше да накарам онова съобщение да стигне до теб. Събитията и съдбата направиха останалото.
– Значи съм бил предопределен! Ти вече си бил наясно. Знаел си, че в бъдещето ще се срещнем! – възкликнах. – Просто си раздвижил някои енергии или нещо подобно, така че всичко да стане по-бързо.
– Не по-бързо, скоростта няма нищо общо, както нямат общо бъдещето и миналото. Всичко се случи, защото е трябвало да се случи.
Няколко котенца се настаниха отново върху краката му. Усмивката на Татанджи се разшири.
– Няколко месеца преди да заминеш, за да дойдеш тук, сигурно си забелязал повече от онези неща, които ти наричаш съвпадения. Загубил си работата си и в същия период си прекратил връзка, която е продължила много време, прав ли съм?
– Да, точно така. Но как можеш да го знаеш? – възкликнах удивен.
– Това няма значение. Важното е да разбереш, че всичко се е случило, за да улесни твоето заминаване. Времето е било назряло.
– Мислех, че моето решение ме е довело тук, а не съдбата.
– Свободната воля и съдбата пътуват по един и същи коловоз. Ти си създателят на това, което си, и на онова, което ще бъдеш, но търпиш последиците от миналите и настоящите си действия. Това се нарича карма. Мислел си, че са съвпадения, в действителност е било предначертано. Съвпаденията не съществуват, те са знаци, които вселената изпраща по пътя ти, със значения, които само ти можеш да разбереш. Всяко събитие има цел: от пеперудата, която каца на някое цвете, до урагана, който опустошава цял остров. За всичко има причина. Всичко има дълбок смисъл. Всяко видимо и невидимо събитие следва един идеален и хармоничен вселенски закон.
– Значи не съм можел да избегна съдбата си – отбелязах, като се почесах по брадичката.
– Дори да избягаш, съдбата ще дойде да те потърси като кораб, който, браздейки океана, не може да избяга от бурята, която му е предопределена.
– Искаш да ми кажеш, че моето силно желание да дойда в Индия и да практикувам йога ме е подготвило за тази среща?
– Когато силно желаеш нещо, безкрайни невидими връзки създават около теб непредвидими обстоятелства. Онова, което е предопределено за теб, ще се разкрие. Ако желанието ти е чисто, ще намери начин да се прояви.“