Димитър Шумналиев е журналист, публицист, писател, автор на сборника с разкази и новели „Шивачката на очи“, на „Соцроман“ – спомени за социализма; на романите: „Феродо“, „Храмът на осмицата“ (за катарите), „Бяло сладко“(за Бялото братство)…
„Любов и черен пипер“ е най-новата му книга. Съдържаща 32 разказа, тя представя „пътешествията на сърцето“ като „опасна дестинация“ според думите на самия белетрист.
 
Селището Сапоте, водопадът Бакоко, долината на Дуро, хотелът с изглед към Нил, Билбао, Ница, Тоскана, Никарагуа, Брегово, Париж, Русия, Латинска Америка…са част от местата, където обитават героите от неговите нетрадиционни, ексцентрични истории. Това придава екзотичен привкус на колекцията от сюжети, подправени с пикантна провокативност, с откос от натуралистично смразяващ детайл. Читателската емоция челно се сблъсква със зашеметяващия магнетизъм на страшната приказка за възрастни. „Приказка“ за любов, страст, отмъщение, проклятие, възмездие, памет…
 
В разказите природата, храната, тялото не са просто обекти, а са художествени метафори на еротичната стихия, която помита общоприетите норми и представи. Те изграждат причудлив, понякога плашещ със своята жестокост и арогантност, неприемлив, но и реално обозрим съвременен свят. Жената е субект на възхита, изкушение, блян, благословия, разрушение, палач или жертва…Мъжът, подвластен на нейната красота, сила, слабост е безскрупулен господар или подчинен поклонник. Сблъсквайки се в коловоза на човешкото битие, те се превръщат в огледало на душата, на изпепеляващата любов, трансформираща се в …лава. Защото „във всяка любов има минало, както във всеки пришълец има маршрути“, а любимите аромати превръщат „вечерите в дълги спомени и вкусни надежди“. Защото „здравето има собствени лаборатории за парфюми“, „надеждата винаги излъчва аромат“, само „смъртта няма дъх“.
„Любов и черен пипер“ изпълва читателя с аромати на „Стафиди“, „Каркаде“, „Листо от бреза“, „Портокали“ „Черен пипер“, Супа от рози“. Останалото е въображение…