„Винаги съм обичал да посещавам острови. Сигурно защото очаквам да открия там нещо загадъчно – нещо, което не съществува другаде. Усещането е ирационално, но понякога се оказва именно така. Късчета земя, заобиколени от вода; отделени от останалата суша, те сякаш са на друга планета. Как живеят хората там, тези островитяни? Различни ли са от нас и доколко? Природата там по-щедра ли е? Все въпроси, на които можеш да получиш отговор единствено когато се озовеш там..“ Така Симеон Идакиев обосновава своето желание за вълнуващи пътешествия. Осъществявайки ги, той ги прави достъпни и за читателите, които откриват завладяващия стил на неговите пътеписи, събрани в „Омагьосаните острови“.  От Кинг Джордж до Галапагос, през Итака, Пинос, архипелага на ястребите – Азорите, Папуа Нова Гвинея… те ще открият един красив и вълнуващ свят на омайна природа, древна история, съвременно ежедневие, приказно приключение. Разказаните от журналиста спомени са изключително образни, енциклопедично образователни, емоционално наситени . В тях оживяват места, бит, хора, митове, легенди, реалности, чувства. Събрани сред страниците на книгата те раждат копнежи, мечти, надежди, изумление, възхита. Защото както пише Симеон Идакиев: „хората винаги са търсили пътища към другите, към непознатото, което са очаквали да открият там някъде отвъд видимия хоризонт“.
 
От „Омагьосаните острови“ читателят ще научи за Капри, чието име е „поезия“, „гостоприемство“, „откровение“, „мъдростта на тишината“; за Сардиния, където „Бог за първи път слязъл на планетата Земя, стъпил в Средиземно море и оставил следа с формата на сандал“ и така се появил изумруденият остров; за „градината на боговете“ – Корфу; за Крит, където се е родил Ел Греко, а „дискът от Фестос е може би последният случайно съхранил се паметник от писмеността на легендарната Атлантида“; за Малта, съхранила, както следите на рицарите от ордена на йоанитите, или хоспиталиерите, които идват през 1530, така и изключителния шедьовър на Кавараджо – „Обезглавяването на свети Йоан Кръстител“; за Ямайка –„Земята на удоволствията“ и може би докосване до рая; за театъра на сенките в Ява, за Мавриций, където се отглежда един от най-ароматните сортове чай в света; за ханги – ястието, „задушено в пещ, изкопана в земята, което включва сладки картофи, риба, пушени змиорки и миди“,  и маорските Ромео и Жулиета в Нова Зеландия и т.н.
 
Съвременната пандемична обстановка ограничи реалните пътувания. Нищо обаче не ни пречи да ги осъществим опосредствено – чрез силата на Словото. „Омагьосаните острови“ дава тази възможност…