„Играта на солта“ (480 стр., ИК „Колибри“) е роман за противоположностите, обречени да се обединят. Брам Кобке, създател на най-популярните ларпове в света (ролеви игри на живо, прерастващи в нова реалност), организира Tabula Rasa – терапевтичен ларп за хора с биполярно разстройство. В него те трябва да разгърнат неизчерпаемия си запас от енергия и идеи, да овладеят крайностите на своя дух и да заживеят в мир.
Изоставеният крайбрежен квартал „Вароша“ във Фамагуста, раздиран от дългогодишната вражда между кипърски гърци и турци, се превръща в зрелищна арена на новата игра на противоположности. Решени да победят, героите отключват скрити за човечеството дарби, а сливането на психичния с физическия свят става опасно оръжие в битката помежду им. Това ще ги отведе далеч отвъд играта – в древен лабиринт, където всяко подсъзнание e нова врата към паметта на света.
Читателят, разгърнал „Играта на солта“ и приел „нейните правила“, остава до края на последната страница в плен на предизвикателството ѝ. Усещането при всеки би било различно. Лично за мен то бе аналогично със сразяващото въздействие, което изпитах от „близката среща“ с книгата на Павел Вежинов – „Белият гущер“ и с филма на Тери Гилиъм – „Бразилия“. На пръв поглед разнолики творби, но и трите се опитват да разшифроват „кода“ на човека и като индивид, и като „социално животно“, оставяйки ни свободата да мислим, съпреживяваме и мечтаем за „прекрасния нов свят“…
Елена Колева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като автор и редактор в списанията MAX, Amica, L’Europeo, InGlobo и Playboy. Днес професионалният ѝ път е свързан с лайфстайл медиите и копирайтинга. „Играта на солта“ е нейният дебютен роман. Атрактивната корица е дело на Стефан Касъров и Станислав Каридов.
Откъси от „Играта на солта“ от Елена Колева
“Брам
Колумбия, Сан Антонио дел Текендама
Брам Кобке се прозя. Стоеше на покрива на небостъргача, издигащ се от ръба на каньона, и зяпаше малката статуя на Дева Мария 28 етажа по-надолу. И тя като него дежуреше в нощта. Охраняваше гърлото на дълбоката пропаст. Чаша от скални отвеси, които се втурваха далеч надолу, следвайки експлозията на водопада. Ако статуята оживееше и направеше няколко крачки наляво, щеше да стъпи точно върху печалната веранда на хотел „Дел Салто“.
Наричаха я Девата на самоубийците. Нали от каменния ѝ скут бяха скачали не един или двама… Да я съжали човек! Бе напълно безсилна пред волята на нещастниците, които игнорираха мълчаливите ѝ опити да ги спре и в крайна сметка политаха надолу към пенливата уста на Текендама. Защо избираха точно това място? Според местните – защото телата им се разтваряли долу, между студените чела на камъните, и никой никога не ги откривал.
Малко преди живото предаване да продължи, огласяйки каньона, Брам щракна с пръсти – само да не забрави да попита Сковгаард дали е осигурил достатъчно медицински екипи… При по-екстремните игри присъствието на спешна помощ беше задължително, така че не искаше издънки. Разбира се, че нямаше да го попита. Всичко щеше да е наред, както обикновено. Обърна се да види дали скъпата му колежка, психоложката Руна Равн, се е погрижила за изгорялата буква от електрическата табела на покрива. LUSORIUM светеше все така ярко и непримиримо.”
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
„…И така, за зрителите, които току-що включват на нашия канал, ето ни пак на живо от Лагуната на мъртвите! Излъчваме пряко от населения с духове бивш хотел „Дел Салто“, който през 2014-а бе реновиран като музей на екологията, а наскоро – отново изоставен. Преди малко изпълнителният директор на известната ЛАРП организация Lusorium, господин Брам Кобке, наричан още Импровизатора, официално обяви последната вечер от „Метаноя“. Хитовата ролева игра на живо, която изследва процеса на фундаментална промяна в начина на мислене. Онзи духовен прелом, при който убежденията на индивида претърпяват катарзис и той припознава нов модел на възприятие спрямо реалността. Дами и господа, дали трийсет заклети атеисти, напълно отричащи свръхестественото, след едномесечното си пребиваване в печално известния хотел „Дел Салто“ ще решат, че духове все пак съществуват? И дали останалите трийсет участници в ларпа, действителните потърпевши от прокобата на мястото, ще излязат от сигурната прегръдка на високотехнологичния небостъргач и убедени в обратното, ще кажат сбогом на страха?!…“
Изоставеният крайбрежен квартал „Вароша“ във Фамагуста, раздиран от дългогодишната вражда между кипърски гърци и турци, се превръща в зрелищна арена на новата игра на противоположности. Решени да победят, героите отключват скрити за човечеството дарби, а сливането на психичния с физическия свят става опасно оръжие в битката помежду им. Това ще ги отведе далеч отвъд играта – в древен лабиринт, където всяко подсъзнание e нова врата към паметта на света.
Читателят, разгърнал „Играта на солта“ и приел „нейните правила“, остава до края на последната страница в плен на предизвикателството ѝ. Усещането при всеки би било различно. Лично за мен то бе аналогично със сразяващото въздействие, което изпитах от „близката среща“ с книгата на Павел Вежинов – „Белият гущер“ и с филма на Тери Гилиъм – „Бразилия“. На пръв поглед разнолики творби, но и трите се опитват да разшифроват „кода“ на човека и като индивид, и като „социално животно“, оставяйки ни свободата да мислим, съпреживяваме и мечтаем за „прекрасния нов свят“…
Елена Колева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като автор и редактор в списанията MAX, Amica, L’Europeo, InGlobo и Playboy. Днес професионалният ѝ път е свързан с лайфстайл медиите и копирайтинга. „Играта на солта“ е нейният дебютен роман. Атрактивната корица е дело на Стефан Касъров и Станислав Каридов.
Откъси от „Играта на солта“ от Елена Колева
“Брам
Колумбия, Сан Антонио дел Текендама
Брам Кобке се прозя. Стоеше на покрива на небостъргача, издигащ се от ръба на каньона, и зяпаше малката статуя на Дева Мария 28 етажа по-надолу. И тя като него дежуреше в нощта. Охраняваше гърлото на дълбоката пропаст. Чаша от скални отвеси, които се втурваха далеч надолу, следвайки експлозията на водопада. Ако статуята оживееше и направеше няколко крачки наляво, щеше да стъпи точно върху печалната веранда на хотел „Дел Салто“.
Наричаха я Девата на самоубийците. Нали от каменния ѝ скут бяха скачали не един или двама… Да я съжали човек! Бе напълно безсилна пред волята на нещастниците, които игнорираха мълчаливите ѝ опити да ги спре и в крайна сметка политаха надолу към пенливата уста на Текендама. Защо избираха точно това място? Според местните – защото телата им се разтваряли долу, между студените чела на камъните, и никой никога не ги откривал.
Малко преди живото предаване да продължи, огласяйки каньона, Брам щракна с пръсти – само да не забрави да попита Сковгаард дали е осигурил достатъчно медицински екипи… При по-екстремните игри присъствието на спешна помощ беше задължително, така че не искаше издънки. Разбира се, че нямаше да го попита. Всичко щеше да е наред, както обикновено. Обърна се да види дали скъпата му колежка, психоложката Руна Равн, се е погрижила за изгорялата буква от електрическата табела на покрива. LUSORIUM светеше все така ярко и непримиримо.”
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
„…И така, за зрителите, които току-що включват на нашия канал, ето ни пак на живо от Лагуната на мъртвите! Излъчваме пряко от населения с духове бивш хотел „Дел Салто“, който през 2014-а бе реновиран като музей на екологията, а наскоро – отново изоставен. Преди малко изпълнителният директор на известната ЛАРП организация Lusorium, господин Брам Кобке, наричан още Импровизатора, официално обяви последната вечер от „Метаноя“. Хитовата ролева игра на живо, която изследва процеса на фундаментална промяна в начина на мислене. Онзи духовен прелом, при който убежденията на индивида претърпяват катарзис и той припознава нов модел на възприятие спрямо реалността. Дами и господа, дали трийсет заклети атеисти, напълно отричащи свръхестественото, след едномесечното си пребиваване в печално известния хотел „Дел Салто“ ще решат, че духове все пак съществуват? И дали останалите трийсет участници в ларпа, действителните потърпевши от прокобата на мястото, ще излязат от сигурната прегръдка на високотехнологичния небостъргач и убедени в обратното, ще кажат сбогом на страха?!…“