На 3 юли излиза от печат сборникът с разкази „Ученикът на Джойс“ от Драго Янчар, един от най-изявените и превеждани съвременни словенски писатели. Предвижда се той гостува в София на 2 септември по покана на ИК „Колибри“.
 
„Ученикът на Джойс“ (превод: Людмил Димитров, 200 стр.,ИК „Колибри“.) е завършен шедьовър, блестящо свидетелство за майсторството на един вдъхновен разказвач, лишен от маниерност. Високо оценена от читатели, критика и медии, тази книга разкрива Янчар като тънък наблюдател и проникновен тълкувател на трагичното и абсурдното в човешкото съществуване. Според „Файненшъл Таймс Магазин“ тези изтънчени елиптични разкази доказват, че сме осъдени от историята на повтарящи се насилствени събития, а едновременно с това, че постоянното им повтаряне е единственият начин да ги усвоим и преодолеем. Важен щрих добавя рецензията на „Сънди Телеграф“: „Силните, напрегнати разкази на Драго Янчар не оставят никакво съмнение колко крехък е човекът под напора на политическите, историческите или етническите конфликти.“
 
Роден през 1948 г., Драго Янчар е белетрист, драматург и есеист, едно от най-впечатляващите пера на съвременната словенска литература. Откроява се с оригинална модернистична проза, със свободомислието и с яркия си публицистичен стил. Вниманието му е фокусирано върху битието на човека, подвластен както на неконтролируемите и необясними механизми на историята, така и на собствената си природа. В края на миналия век се ориентира към по-интимни проблеми, съдбовни за живота на отделната личност. За да обрисува човешката участ в хаотичния обективен свят, нерядко се позовава на историята. Сред множеството обществени, политически и културни явления и процеси, предмет на неговите есета, се откроява темата за ролята на интелектуалците в днешния свят.
 
Драго Янчар е лауреат на редица авторитетни литературни награди, между които словенската „Франце Прешерн“ (1993), Европейската награда за най-добър кратък разказ (1994), Хердеровата награда за литература (2003), „Жан Амери“ за есеистика (2007).
 
Откъс от „Ученикът на Джойс“ на Драго Янчар
 
„Първите думи са изречени преди много години на английски в тишината на една стая в Триест. Вечер е, върху масата пада кръг светлина, топло разширен от изящно изработена маслена лампа, а трийсетгодишният учител по английски език и неговият двайсетгодишен ученик са се навели над книга и изписани листове. Вихърът, който си пробива път от Крас през улиците към морето, завива зад прозореца, някъде се тряскат капаци, морето на брега е разпенено, а бучащият вой подчертава тшината и сгъстеността на пространството. Ученикът чете на глас английски фрази, учителят търпеливо поправя произношението му. Когато урокът свършва, учителят отива до прозореца и поглежда към улицата, където вятърът вдига и върти лист хартия. Навярно с ирландски акцент казва нещо за езика, навярно нещо за Тома Аквински. По правило след всеки урок учителят и неговият ученик разговарят за философия. Ученикът, като много млади хора от онова време, се вдъхновява от Шопенхауер и Ницше, учителят се опитва да приглуши ентусиазма му, за него единственият философ е Аквински, всеки ден прочита страница от съчиненията му на латински, мисълта му според учителя е остра като меч.
След това учителят сяда на масата и кара ученикът да му опише на английски маслената лампа. Ученикът неусетно се оплита в технически изрази, по едно време учителят го прекъсва и сам започва да описва маслената лампа до последния ѝ детайл. Цял половин час, без да спре, се оставя на нещо, което много години по-късно ученикът ще дефинира като страст към описание.
– Професор Зойс – въздъхва ученикът – никога няма да науча английски! – Професор Зойс се усмихва, донякъде удовлетворен от описанието си, донякъде защото ученикът приятелски се гаври с името му. Така всъщност го наричат италианците, които не могат да изрекат правилно: Джойс.“