В „Изкуството да бъдеш несъвършена или как извървях пътя от безумното и изтощително ежедневие до един по-прост, бавен и смислен живот“ (Издателство ГНЕЗДОТО), Шона Никуист споделя своя опит по пътя към свободата да бъдеш себе си, несъвършен, но обичан. Откровено и без да спестява нелицеприятни детайли, тя представя заблудите, които пречат на отделния човек да постигне индивидуален душевен мир, да усети блаженството от близостта с любимите хора, да се наслади на своите професионални способности, използвайки ги по най-пълноценен начин, без напрежение, стрес и умора. За нея трансформацията започва отвътре навън, като всеки сам носи отговорността за своята съдба. Животът може да е катастрофално объркан, но може да носи радост, да е едно спокойно и щастливо плаване, независимо от хаоса на ежедневната динамика, Това предполага да се заобикаляме с неща и хора, които носят радост, красота, спокойствие. Надбягването със срокове, поемането на много отговорности (неумението да кажеш „не“), игнорирането на личните потребности (живот, изцяло подчинен на желанията и нуждите на другите), маниите, като компесаторни „опиати“за битовите и емоционални липси (тренировки, чистене, пазаруване, спазване на диети…), робуването на идоли (работоспособността като средство непрекъснато да печелиш, да се доказваш)… водят до умора, изтощение, емоционален срив. Затова, според авторката всеки човек трябва да си осигури почивка – почивка на тялото и душата. А също ясно, точно и честно да подреди приоритетите си, да открие най-истинската и добра част от себе си, да я опази и развие. Вътрешното удолетворение, призванието и любовта са елементите от скалата на щастливото съществуване. В него няма място за парализиращ страх, за автоагресия, за отчаяние, тревожни мисли и драматични обвинения. Защото предполага широко отворени очи, готовност за действие, възможности за нови решения, за израстване, за сбъдване на малки чудеса. Защото, според Шона Никуист:
Всички сме различно устроени. Някои са по-бързи, други по-бавни, някои са по-шумни, други по-тихи. Едните хора са родени да съграждат и да отглеждат. А други – да пишат песни, разрешителни за субсидиране или романи. Но едно от най-хубавите неща в живота…е да изоставиш пътя, по който другите смятат, че трябва да вървиш, и да поемеш в посоката, в която те теглят сърцето и душата ти.