На 03.12.2020 г. излиза от печат романът на Джон Гришам „Време за милост“ (издателство ОБСИДИАН). Преводът е на Надежда Розова. Книгата връща към мястото и незабравимите образи, които превърнаха писателят в ненадминатия майстор на съдебния трилър.
Джейк Бриганс, героят от „Време да убиваш“ и „Сянката на чинара“, отново е в центъра на разтърсваща съдебна драма.
Клантън, щата Мисисипи, 1990 г. Съдът назначава Джейк Бриганс за служебен защитник на шестнайсетгодишния Дрю Гамбъл, обвинен в убийството на Стюарт Коуфър, местен помощник-шериф и партньор на майка му. Животът в неговата къща е белязан от скандали, насилие и страх. Една нощ нещата стигат твърде далече – след дълъг запой побойникът пребива майката на момчето. Дрю грабва служебния пистолет на Стюарт и сам раздава правосъдие.
В южняшкото градче убиецът на служител на закона и неговият адвокат стават прицел на всеобща омраза. Повечето жители на Клантън искат бърз процес и смъртно наказание за Дрю. Но Джейк е твърдо решен да спаси момчето. Въпреки че така застрашава семейството си, кариерата си и дори собствения си живот.
Откъс от “Време за милост от Джон Гришам
„Дрю стреля три пъти и изобщо не улучи мишената за стрелба с лък, освен това се уплаши от трещенето и отката на глока. Стю му се присмя, че е страхливец, и изпрати шест куршума в центъра на мишената.
Сега Дрю държеше пистолета в дясната си ръка и го разглеждаше. Знаеше, че е зареден, защото оръжията на Стю винаги бяха в готовност. В дрешника имаше шкаф, пълен с всякакви пушки, до една заредени.
Отзад долитаха стенанията на Кийра, отпред хъркаше Стю, а скоро щяха да нахълтат и ченгетата, но както винаги, нямаше да предприемат нищо. Нямаше да ги защитят дори сега, когато майка им лежеше мъртва. Стюарт Коуфър я беше убил, но щеше да наговори куп лъжи и те щяха да му повярват. Бъдещето на Дрю и сестра му се очертаваше още по-мрачно без майка им.
Той излезе от стаята с пистолета в ръка и бавно тръгна към кухнята, където нищо не се беше променило. Попита Кийра дали майка им диша и понеже тя не му отговори, не прекъсна хлипането ѝ. Влезе в дневната и надникна през прозорците към мрака навън. Не познаваше баща си и отново се запита кой е мъжът в семейството. Къде беше лидерът, мъдрият мъж, който дава съвети и подсигурява закрила? Той и Кийра не познаваха сигурността на двама стабилни родители. Докато бяха в системата на приемните грижи, бяха живели с чужди бащи, бяха срещали и млади адвокати, които се опитваха да им помогнат, но не бяха усещали топлата прегръдка на мъж, на когото могат да се доверят.
Всички отговорности щяха да легнат на плещите на Дрю, защото беше по-големият. След смъртта на майка им не му оставаше друг избор, освен да възмъжее. Само той беше способен да спаси себе си и сестра си от този кошмар, продължил твърде дълго.
Сепна се от някакъв шум. Откъм спалнята се разнесе сумтене или ръмжене, или нещо подобно, а пружините на матрака изскърцаха. Стю може би се свестяваше.
Дрю и Кийра бяха на предела на силите си. Мигът беше настъпил, бяха получили своя единствен шанс да оцелеят и той непременно трябваше да действа. Върна се в спалнята, забоде поглед в Стю, който все още лежеше по гръб, мъртвопиян, но единият му ботуш се беше изхлузил незнайно как и беше тупнал на пода. Заслужаваше да умре. Дрю бавно затвори вратата, сякаш за да предпази Кийра, да не замесва и нея. Щеше ли да бъде трудно? Той стисна пистолета с две ръце. Притаи дъх и наведе дулото, докато то застана на сантиметри от лявото слепоочие на Стю.
Затвори очи и дръпна спусъка.“
Джейк Бриганс, героят от „Време да убиваш“ и „Сянката на чинара“, отново е в центъра на разтърсваща съдебна драма.
Клантън, щата Мисисипи, 1990 г. Съдът назначава Джейк Бриганс за служебен защитник на шестнайсетгодишния Дрю Гамбъл, обвинен в убийството на Стюарт Коуфър, местен помощник-шериф и партньор на майка му. Животът в неговата къща е белязан от скандали, насилие и страх. Една нощ нещата стигат твърде далече – след дълъг запой побойникът пребива майката на момчето. Дрю грабва служебния пистолет на Стюарт и сам раздава правосъдие.
В южняшкото градче убиецът на служител на закона и неговият адвокат стават прицел на всеобща омраза. Повечето жители на Клантън искат бърз процес и смъртно наказание за Дрю. Но Джейк е твърдо решен да спаси момчето. Въпреки че така застрашава семейството си, кариерата си и дори собствения си живот.
Откъс от “Време за милост от Джон Гришам
„Дрю стреля три пъти и изобщо не улучи мишената за стрелба с лък, освен това се уплаши от трещенето и отката на глока. Стю му се присмя, че е страхливец, и изпрати шест куршума в центъра на мишената.
Сега Дрю държеше пистолета в дясната си ръка и го разглеждаше. Знаеше, че е зареден, защото оръжията на Стю винаги бяха в готовност. В дрешника имаше шкаф, пълен с всякакви пушки, до една заредени.
Отзад долитаха стенанията на Кийра, отпред хъркаше Стю, а скоро щяха да нахълтат и ченгетата, но както винаги, нямаше да предприемат нищо. Нямаше да ги защитят дори сега, когато майка им лежеше мъртва. Стюарт Коуфър я беше убил, но щеше да наговори куп лъжи и те щяха да му повярват. Бъдещето на Дрю и сестра му се очертаваше още по-мрачно без майка им.
Той излезе от стаята с пистолета в ръка и бавно тръгна към кухнята, където нищо не се беше променило. Попита Кийра дали майка им диша и понеже тя не му отговори, не прекъсна хлипането ѝ. Влезе в дневната и надникна през прозорците към мрака навън. Не познаваше баща си и отново се запита кой е мъжът в семейството. Къде беше лидерът, мъдрият мъж, който дава съвети и подсигурява закрила? Той и Кийра не познаваха сигурността на двама стабилни родители. Докато бяха в системата на приемните грижи, бяха живели с чужди бащи, бяха срещали и млади адвокати, които се опитваха да им помогнат, но не бяха усещали топлата прегръдка на мъж, на когото могат да се доверят.
Всички отговорности щяха да легнат на плещите на Дрю, защото беше по-големият. След смъртта на майка им не му оставаше друг избор, освен да възмъжее. Само той беше способен да спаси себе си и сестра си от този кошмар, продължил твърде дълго.
Сепна се от някакъв шум. Откъм спалнята се разнесе сумтене или ръмжене, или нещо подобно, а пружините на матрака изскърцаха. Стю може би се свестяваше.
Дрю и Кийра бяха на предела на силите си. Мигът беше настъпил, бяха получили своя единствен шанс да оцелеят и той непременно трябваше да действа. Върна се в спалнята, забоде поглед в Стю, който все още лежеше по гръб, мъртвопиян, но единият му ботуш се беше изхлузил незнайно как и беше тупнал на пода. Заслужаваше да умре. Дрю бавно затвори вратата, сякаш за да предпази Кийра, да не замесва и нея. Щеше ли да бъде трудно? Той стисна пистолета с две ръце. Притаи дъх и наведе дулото, докато то застана на сантиметри от лявото слепоочие на Стю.
Затвори очи и дръпна спусъка.“