Това е книга за границите. Тези, които си поставяме в личния и професионалния живот, самоналожени от конкретния човек и инспирирани от околните. Те са и емоционални, географски, и реални, и измислени – многопосочни, разтегливи и животоопределящи. Това са границите на чувствата, поведението, познанието, стремежа, желанието. Чрез съдбата на социоложката – феминистка Еникьо Бьорьонд, университетския преподавател Томаш Богдан и студентката Рика, писателката изследва праговете на индивидуалното, общественото, социалното, моралното, нравствено човешкото. Преплитайки и същевременно споявайки „аз“ повествованието с гласа на фиктивния разказвач, Ман-Вархеди превръща вододелната черта за мярката в обект на художествено изследване. То от своя страна се натоварва с двузначна функция – от една страна „авторска разработка“, от друга – фабулна сърцевина. В нея се „центрира“ проблемът за Избора, който героите правят в своите срещи и раздели.
В спиралата от теми се вклинява дилемата за творчеството – по-конкретно за писменото слово, било то научен труд, изследване, белетристика. В „Магнитният хълм“ (ИК “Колибри) има една постоянна игра на материя/реалност – конкретния роман, и фиктивната визия на протичащите сред „стените“ на книгата междуличностни отношения, събития, послания. Сред тях липсите и надеждите, „високото“ и „низкото“, интелектуалното и делнично предвидимото, маргиналността и възвишеното са в хармонична динамична взаимозаменяемост. Преподавател – студент, родител – дете, учен – обикновен човек, мъж – жена, творец – подражател, националист – емигрант…са персонажи, които не само насищат с подробности преплетените истории, но и са ярки съвременни протагонисти, които населяват света днес. „Скачайки“ от едни герой на друг, от ситуация в ситуация, от „нахвърляна“ мисъл в обобщение, от натурализъм във фантазия, повествованието защитава основната си теза – човекът е крехко, сложно същество, средище на добро и зло, на гениалност и посредственост, на противоречиви емоции и силни страсти, на победи и поражения и всеки има своя магнитен хълм, от който може да изскочи …бял заек.
В спиралата от теми се вклинява дилемата за творчеството – по-конкретно за писменото слово, било то научен труд, изследване, белетристика. В „Магнитният хълм“ (ИК “Колибри) има една постоянна игра на материя/реалност – конкретния роман, и фиктивната визия на протичащите сред „стените“ на книгата междуличностни отношения, събития, послания. Сред тях липсите и надеждите, „високото“ и „низкото“, интелектуалното и делнично предвидимото, маргиналността и възвишеното са в хармонична динамична взаимозаменяемост. Преподавател – студент, родител – дете, учен – обикновен човек, мъж – жена, творец – подражател, националист – емигрант…са персонажи, които не само насищат с подробности преплетените истории, но и са ярки съвременни протагонисти, които населяват света днес. „Скачайки“ от едни герой на друг, от ситуация в ситуация, от „нахвърляна“ мисъл в обобщение, от натурализъм във фантазия, повествованието защитава основната си теза – човекът е крехко, сложно същество, средище на добро и зло, на гениалност и посредственост, на противоречиви емоции и силни страсти, на победи и поражения и всеки има своя магнитен хълм, от който може да изскочи …бял заек.