„Жажда” (превод: Светла Лекарска, 104 стр. ИК „Колибри“ не е историческо произведение, нито романизирана биография. Според ценителите на Амели Нотомб това е роман възхвала на одухотворената плът – и литературен шедьовър, навярно най-доброто, което ексцентричната белгийка е сътворила след „Изумление и трепет“. Според едно от преданията последните думи на Исус на кръста са били „Жаден съм“. Тях избира авторката, за да ни разкаже какво е чувствал Спасителят няколко часа преди и след разпъването му на кръста в един кратък, но съдържателен философски роман – дързък, ироничен, състрадателен, оспорван и възхваляван от критика и читатели. Жаждата, любовта и смъртта са трите големи характеристики на въплътения Бог и Амели ги разнищва както само тя умее, с много въображение и без да се церемони. „Началото на любовта, това са винаги двама души, които пият“, казва тя и не уточнява какво. Човешкото и божественото се вплитат в “аз” повествованието, което е колкото реалистично, натуралистично толкова и парадоксално, метафорично, защото “злото винаги произлиза от духа”, а “любовта е история, нужно е тяло, за да бъде разказана”.
 
Със своята неизтощима фантазия и провокативен стил Амели Нотомб е обречена на успех още от 1992 г., когато излиза дебютният ѝ роман „Хигиена на убиеца“. През 1999 г. й е присъдена Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“, екранизиран под режисурата на Ален Корно. „Речи против Катилина” от 1995 г. печели награда „Жан Жионо”, награда на телевизионния канал „Пари Прьомиер”, награда на Френско-европейските литературни асоциации и награда „Ролан дьо Жювнел”. Овладяла до съвършенство иронията и автоиронията, с истории като „Попитай сърцето“ и „Петрония“ Амели Нотомб се спуска до най-дълбоките пластове на човешкото его.
 
Откъс от „Жажда“ на Амели Нотомб
„Добър въпрос. Обикновено знам „какво“, но не знам „как“. Наясно съм с допълненията, но не и с обстоятелствените пояснения. Така че не, не знам всичко и постепенно откривам всякакви изумителни наречия. Прави са хората, които казват, че дяволът е в детайлите.
Свидетелите не са били принуждавани да говорят, те горещо са го желаели. Всички те знаеха, че ще бъда осъден на смърт.
В пророчеството им няма нищо мистериозно. Тези хора познаваха моите способности и видяха, че не направих нищо, за да се спася. Така че не са могли да имат никакви съмнения за изхода на нещата.
Защо им трябваше да ми навличат този излишен срам? Загадката на злото е нищо в сравнение със загадката на посредствеността. Докато свидетелстваха, усещах каква наслада изпитват от недостойното си поведение. Съжаляваха единствено за това, че страданието ми не бе по-видимо. Не им доставих тази радост не защото не исках, просто удивлението ми взе връх над възмущението.
Аз съм човек, нищо човешко не ми е чуждо. Въпреки това не разбирам какво ги беше прихванало, та да бълват такива ужаси. И смятам, че неразбирането не ми прави чест.“