На 2 юли излиза от печат „Касандра и Вълкът“ – поразително четиво, в което страшното е неразделно от лиричното, а финалът разтърсва, шокира и омайва едновременно.
„Касандра и Вълкът“ (превод: Мая Граховска, 192 стр., ИК „Колибри“) е необикновена книга за детството, жесток пътеводител в света на най-малките, в най-мрачните кътчета на реалния свят. Шестгодишната Касандра споделя своите наблюдения, мечти и кошмари в поредица от глави от един ред до няколко страници. Темите скачат на пръв поглед без разбираем преход от малтретирането на децата към църковните ритуали, от неделната вечеря към самоубийството на чичото на момиченцето. На места романът прилича на детска приказка – виждаме героинята в компанията на вълци и на кутии с бонбони. В други моменти е подобен на притча с герои, на които е назована само професията или връзката с Касандра…
Известната гръцка писателка Маргарита Карапану (1946-2008) завършва философия и кино в Париж и детска психология в Лондон. Независимо от биполярното разстройство, с което се бори цял живот, тя е авторка на седем романа, преведени на много европейски езици. За „Сомнамбулът“ (1987) получава френската Награда за най-добър чуждестранен роман. Освен че ѝ носи слава, „Касандра и Вълкът“, който излиза през 1976 г., ѝспечелва сравнения с майстори като Марсел Пруст и Бруно Шулц. Впечатляващата корица на българското издание е дело на художника Стефан Касъров!
Този проект е финансиран с подкрепата на програма “Творческа Европа” на Европейската комисия.
Откъс от „Касандра и вълкът“ от Маргарита Карапану
“ЖИВЕЕМ ДО ДВОРЕЦА.
В двореца живеят кралят, кралицата и другите им роднини. На голямата порта стоят и ги пазят едни бавачки с бели фустанели и мъхести червени шапки. А наоколо излъскани полицаи пазят стените, за да не избягат нанякъде кралят, кралицата и децата им. Те обаче изобщо не се вълнуват. Имат си огромна градина, където да си играят. Всекидневно ги посещават някакви закръглени господа, прилични на костенурки, и не са останали без компания.
Нашият дом е просторен.
Вечер баба се разхожда из хола и ми показва прадедите. Седнали са във фотьойли, за да си почиват. Под всяко име и има и една лампичка, а рамките са златни на дупчици като сирене. Ето го и Генерала. Ръката му е вътре в сакото, готви се да го разкопчае, а погледът му право в бюфета.
– Генералът – казва баба – вкара Гърция в ред.
Представям си как генералът въдворява ред в страната, подреждайки дами и господа в чекмеджетата.
В неделите баба приема гости в хола. Тази вечер дойде единствено господин Арис. Той е изострен като молив, посланик и поет.
Вечеряхме. Щом Петрос сервира сладкишите и кафето, господин Арис се приготви да рецитира. И рецитира. Харесва ми и се смея, защото на всеки стих завършва с един и същ тон, а и аз се научих да играя играта.”
„Касандра и Вълкът“ (превод: Мая Граховска, 192 стр., ИК „Колибри“) е необикновена книга за детството, жесток пътеводител в света на най-малките, в най-мрачните кътчета на реалния свят. Шестгодишната Касандра споделя своите наблюдения, мечти и кошмари в поредица от глави от един ред до няколко страници. Темите скачат на пръв поглед без разбираем преход от малтретирането на децата към църковните ритуали, от неделната вечеря към самоубийството на чичото на момиченцето. На места романът прилича на детска приказка – виждаме героинята в компанията на вълци и на кутии с бонбони. В други моменти е подобен на притча с герои, на които е назована само професията или връзката с Касандра…
Известната гръцка писателка Маргарита Карапану (1946-2008) завършва философия и кино в Париж и детска психология в Лондон. Независимо от биполярното разстройство, с което се бори цял живот, тя е авторка на седем романа, преведени на много европейски езици. За „Сомнамбулът“ (1987) получава френската Награда за най-добър чуждестранен роман. Освен че ѝ носи слава, „Касандра и Вълкът“, който излиза през 1976 г., ѝспечелва сравнения с майстори като Марсел Пруст и Бруно Шулц. Впечатляващата корица на българското издание е дело на художника Стефан Касъров!
Този проект е финансиран с подкрепата на програма “Творческа Европа” на Европейската комисия.
Откъс от „Касандра и вълкът“ от Маргарита Карапану
“ЖИВЕЕМ ДО ДВОРЕЦА.
В двореца живеят кралят, кралицата и другите им роднини. На голямата порта стоят и ги пазят едни бавачки с бели фустанели и мъхести червени шапки. А наоколо излъскани полицаи пазят стените, за да не избягат нанякъде кралят, кралицата и децата им. Те обаче изобщо не се вълнуват. Имат си огромна градина, където да си играят. Всекидневно ги посещават някакви закръглени господа, прилични на костенурки, и не са останали без компания.
Нашият дом е просторен.
Вечер баба се разхожда из хола и ми показва прадедите. Седнали са във фотьойли, за да си почиват. Под всяко име и има и една лампичка, а рамките са златни на дупчици като сирене. Ето го и Генерала. Ръката му е вътре в сакото, готви се да го разкопчае, а погледът му право в бюфета.
– Генералът – казва баба – вкара Гърция в ред.
Представям си как генералът въдворява ред в страната, подреждайки дами и господа в чекмеджетата.
В неделите баба приема гости в хола. Тази вечер дойде единствено господин Арис. Той е изострен като молив, посланик и поет.
Вечеряхме. Щом Петрос сервира сладкишите и кафето, господин Арис се приготви да рецитира. И рецитира. Харесва ми и се смея, защото на всеки стих завършва с един и същ тон, а и аз се научих да играя играта.”