Издателство „Обсидиан“ предлага на читателите „Книга на копнежите“ от Сю Монк Кид. Това е роман, написан с безкрайно уважение и почит към човешкото и божественото в героите. Вечна история, която всички познаваме, но разказана по нов начин от жена, която извисява своя глас и хвърля светлина върху събития, променили света преди две хиляди години. Евангелието на Ана – една светла и красива книга, в която факти, мит и въображение се сплитат по блестящ начин, истинско литературно бижу.
Сю Монк Кид (р. 1948) е американска писателка от малък град в Силвестър, Джорджия. Родното ѝ място оказва дълбоко влияние върху написването на първата ѝ книга – „Тайният живот на пчелите“. Романът се задържа над сто седмици в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, продава над шест милиона екземпляра и има филмова адаптация. Книгите на Сю Монк Кид са издадени в над трийсет държави. Освен на романи тя е автор и на мемоари. Има много награди, сред които Poets & Writers.
Откъс от „Книга на копнежите“ от Сю Монк Кид
„Баща ми Матия, който бе главен писар и съветник на нашия тетрарх Ирод Антипа, твърдеше, че дарбите ми биха били по-подходящи за пророци и месии, за мъже, които разделят морета, издигат храмове и си говорят с Бог на върха на планина, а в краен случай за кой да е обрязан мъж в Галилея. Чак след като сама се научих на иврит и след много молби и увещания, той ми разреши да чета Тора. Още като навърших осем, взех да го моля да ми осигурява учители, свитъци, които да разучавам, папирус, върху който да пиша, и бои, за да ги размесвам с мастилата си. Той често склоняваше да го прави, но не мога да кажа дали от зачитане на потребностите ми, от слабост или от обич към мен. Желанията ми го притесняваха. И когато не успяваше да ги разбие на пух и прах, махваше с ръка и го обръщаше на шега. Обичаше да казва как единственото момче в семейството е момиче.
И нали си бях опако дете, настоях за обяснение. Баща ми изказа предположение, че докато Бог е бил зает да ме сглобява в утробата на майка ми, нещо се е разсеял и ме е надарил с черти, предназначени за някое бедно момченце. Не знам дали осъзнаваше какво богохулство изричаше срещу Бог, като винеше него за грешката.
Според майка ми причината бе Лилит, демонът с нокти на сова и криле на лешояд, търсещ новородени бебета, които да убие или, както в моя случай, да им даде неестествени склонности. Дошла бях на света по време на пороен зимен дъжд. Стариците, израждащи бебета, отказали да излязат в такова време, при все че ги бе повикал високопоставен човек като баща ми. Притеснената ми майка седяла на родилния стол без никой, който да облекчи болките ѝ или да ни защити от Лилит с подходящите молитви и амулети, тъй че слугинята ѝ Шипра била тази, която ме изкъпала във вино, вода, сол и зехтин, повила ме и ме сложила в люлка, където явно Лилит ме е открила.
Разказите на родителите ми се бяха враснали в самата ми плът, бяха станали част от мен. Поради това изобщо не ми бе хрумвало, че способностите ми не са случайни, че Бог преднамерено ме е обсипал с благословията си. Мен, Ана, момиче с буйни черни къдрици и очи с цвета на буреносни облаци.
От близките покриви долитаха гласове. Плач на дете, блеене на коза. Ялта най-сетне свали вързопа от гърба си и разгъна платното. Бавно отвиваше слой по слой със светнали очи и от време на време ме стрелваше с поглед.“
Сю Монк Кид (р. 1948) е американска писателка от малък град в Силвестър, Джорджия. Родното ѝ място оказва дълбоко влияние върху написването на първата ѝ книга – „Тайният живот на пчелите“. Романът се задържа над сто седмици в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, продава над шест милиона екземпляра и има филмова адаптация. Книгите на Сю Монк Кид са издадени в над трийсет държави. Освен на романи тя е автор и на мемоари. Има много награди, сред които Poets & Writers.
Откъс от „Книга на копнежите“ от Сю Монк Кид
„Баща ми Матия, който бе главен писар и съветник на нашия тетрарх Ирод Антипа, твърдеше, че дарбите ми биха били по-подходящи за пророци и месии, за мъже, които разделят морета, издигат храмове и си говорят с Бог на върха на планина, а в краен случай за кой да е обрязан мъж в Галилея. Чак след като сама се научих на иврит и след много молби и увещания, той ми разреши да чета Тора. Още като навърших осем, взех да го моля да ми осигурява учители, свитъци, които да разучавам, папирус, върху който да пиша, и бои, за да ги размесвам с мастилата си. Той често склоняваше да го прави, но не мога да кажа дали от зачитане на потребностите ми, от слабост или от обич към мен. Желанията ми го притесняваха. И когато не успяваше да ги разбие на пух и прах, махваше с ръка и го обръщаше на шега. Обичаше да казва как единственото момче в семейството е момиче.
И нали си бях опако дете, настоях за обяснение. Баща ми изказа предположение, че докато Бог е бил зает да ме сглобява в утробата на майка ми, нещо се е разсеял и ме е надарил с черти, предназначени за някое бедно момченце. Не знам дали осъзнаваше какво богохулство изричаше срещу Бог, като винеше него за грешката.
Според майка ми причината бе Лилит, демонът с нокти на сова и криле на лешояд, търсещ новородени бебета, които да убие или, както в моя случай, да им даде неестествени склонности. Дошла бях на света по време на пороен зимен дъжд. Стариците, израждащи бебета, отказали да излязат в такова време, при все че ги бе повикал високопоставен човек като баща ми. Притеснената ми майка седяла на родилния стол без никой, който да облекчи болките ѝ или да ни защити от Лилит с подходящите молитви и амулети, тъй че слугинята ѝ Шипра била тази, която ме изкъпала във вино, вода, сол и зехтин, повила ме и ме сложила в люлка, където явно Лилит ме е открила.
Разказите на родителите ми се бяха враснали в самата ми плът, бяха станали част от мен. Поради това изобщо не ми бе хрумвало, че способностите ми не са случайни, че Бог преднамерено ме е обсипал с благословията си. Мен, Ана, момиче с буйни черни къдрици и очи с цвета на буреносни облаци.
От близките покриви долитаха гласове. Плач на дете, блеене на коза. Ялта най-сетне свали вързопа от гърба си и разгъна платното. Бавно отвиваше слой по слой със светнали очи и от време на време ме стрелваше с поглед.“