„Животът е предизвикателство, пред което трябва да се изправим и да постигнем каквото можем“ – според Уолтър. Пред това изпитание се изправя неговата дъщеря Сесили. Именно тя е героинята, чиято съдба предопределя битието на следващите поколения в „Сестра на слънцето“. Шестата част от епичната поредица на Лусинда Райли „Седемте сестри“ е колкото история за „приключенията“ на Сесили, толкова и история за корените, паденията и възходите на нейната, макар и не кръвна, правнучка Електра. Романът, използвайки „аз“ повествованието и разказа в трето лице; преминаването от миналото в настоящето и обратното; прескачането от 2008 в 1939 г., от един континент в друг (Америка, Европа, Африка), създава въпреки тези „скокове“ една хомогенна сага от образи, събития, емоции. А те са колоритни, динамични, художествено защитени без патетика, излишна описателност и сантименталност. Логически обоснованото действие съответства на отделните типови характеристики. Но те не притежават само обобщаваща специфика. Всеки от персонажи носи ярки индивидуални „акценти“, с които се различава и откроява в читателското съзнание (стила и езика на Електра, достолепното излъчване на Стела, „стихийността“ на Кики, хипнотичния поглед на Бил, достойното поведение на Майлс…).
 
„Животът може да бъде разбран само с поглед назад, но трябва да се живее и с поглед напред…“ – цитатът за Електра от армиларната сфера съдържа сърцевината на романа, а именно – истината за произхода на индивида като залог за неговото бъдеще. В „Сестра на слънцето“ времето е невидимият двигател на историята, „брънката“, без която нищо не би съществувало. Защото настоящият момент носи „товара“ от миналото и само ако го преодолее човек би могъл да продължи напред.
 
Лусинда Райли е сладкодумен разказвач, който не поучава, а само излага „фактите“. Но зад тях се ражда идея – от любовта боли, но тя може да твори и чудеса, смелостта не е само физически акт, но и отговорност пред себе си и другите, богатството се измерва не с банковата сметка, а с проявения жест на благородство и съпричастност, борбата с предразсъдъците е лична победа, а светът е място не само за удоволствия, но и школа по човечност… Всеки прочел книгата би могъл да продължи.