За произхода на този празник има различни истории. Една от тях е свързана с евангелския разказ за Христос. Евангелистите описват по различен начин последните часове на Спасителя. Ето защо хората смятали, че някои от фактите не отговарят на истината. През средните векове се провеждали представления при празнуването на Пасха през април. Те пресъздавали препращането на Исус ту при Ирод, ту при Каяфа, ту при Пилат (според разказите). Следствие на това се родил обичаят – на 1 април хората шеговито да се препращат в лъжлива посока, където не ги очакват.
Друго обяснение за празника се свързва с променливото време през април. Славяните наричали април Лъжитрев или Лъжко, защото студът можел да се смени неочаквано с топъл климат и по този начин месецът „лъжел“ тревите и посевите.
Трето обяснение на обичая се обвързва с вярата в добри и зли духове. Славяните устройвали езически празници за посрещане на пролетта. С обредите си те искали да измамят зимните демони. Обличали сламена кукла в женска премяна /зъл дух/, разнасяли я по улиците и полето, а после я изгаряли. Докато сламата горяла , те пеели и призовавали пролетта. За да объркат злите духове, хората измисляли различни способи за измама: обличали шуби наопаки, променяли имената си, слагали маски на лицата си…В по-късни времена славяните започнали да устройват на 1 април специални забави. Продавали се нарочно приготвени сладкиши, като в него вместо сладък пълнеж слагали сол, пипер …, за да излъжат тези, които купували.
Обичаят да се шегуват хората на 1 април остава като жива традиция. Под формата на шега много често се казвали и наболели истини. Ето защо празникът се счита не само за ден на лъжата, но и ден на горчивите истини.
Денят на шегата се празнува в различни страни по света на 1 април всяка година. Той не е официален празник. Въпреки това има широка популярност. Отбелязва се като ден, в който хората се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, съседи…И то безнаказано…
А във времена на изпитания самоиронията и чувството за хумор са и истински спасителен пристан, пълноводен извор на надежда.
Друго обяснение за празника се свързва с променливото време през април. Славяните наричали април Лъжитрев или Лъжко, защото студът можел да се смени неочаквано с топъл климат и по този начин месецът „лъжел“ тревите и посевите.
Трето обяснение на обичая се обвързва с вярата в добри и зли духове. Славяните устройвали езически празници за посрещане на пролетта. С обредите си те искали да измамят зимните демони. Обличали сламена кукла в женска премяна /зъл дух/, разнасяли я по улиците и полето, а после я изгаряли. Докато сламата горяла , те пеели и призовавали пролетта. За да объркат злите духове, хората измисляли различни способи за измама: обличали шуби наопаки, променяли имената си, слагали маски на лицата си…В по-късни времена славяните започнали да устройват на 1 април специални забави. Продавали се нарочно приготвени сладкиши, като в него вместо сладък пълнеж слагали сол, пипер …, за да излъжат тези, които купували.
Обичаят да се шегуват хората на 1 април остава като жива традиция. Под формата на шега много често се казвали и наболели истини. Ето защо празникът се счита не само за ден на лъжата, но и ден на горчивите истини.
Денят на шегата се празнува в различни страни по света на 1 април всяка година. Той не е официален празник. Въпреки това има широка популярност. Отбелязва се като ден, в който хората се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, съседи…И то безнаказано…
А във времена на изпитания самоиронията и чувството за хумор са и истински спасителен пристан, пълноводен извор на надежда.