Братята Кирил и Методий са славянските просветители, създали славянската азбука, основоположници на славянската литература, борци за самостоятелна славянска черква и култура.
През 863 г. в столицата на Великоморавия пристига византийска мисия. Оглавяват я двама братя духовници – Константин и Методий. Те са опитни сановници, владеят езика на славяните като свой майчин. По- възрастният Методий (ок.810-820 -885) е прекарал дълги години като военачалник и високопоставен административен служител. В разцвета на своята кариера се оттегля в манастир. По-младият – Константин (827-869) избира пътя на книжовника. Получава блестящо образование в училището за висши служители в Константинопол – Магнаурската школа. Блестящата му подготовка му спечелва прозвището Константин Философ и покана да преподава. Той проповядва известно време, след което се оттегля в манастир при брат си. Това не означава, че загърбва света. Бива изпратен с дипломатическа мисия първо при сарацините (арабите), а после при хазарите. Според житието му в двора на хазарския хаган, Константин се сблъскал с ревностни проповедници на юдеизма и исляма. Смята се, че е удържал победа в диспута. Опитът при хазарите убеждава византийците, че на народите които искат да привлекат трябва освен религия да предложат и нещо допълнително. В продължение на няколко години , затворен в манастир Константин Философ разработва съвместно с брат си нова азбука наречена глаголица, окончателно оформена вероятно през 855 г. Създателите ѝ са се постарали да я съобразят с фонетичните особености на славянските езици. В началото тя е предложена на моравците. Но мисионерите от Папството възприемат идването на братята в Моравия като посегателство върху тяхното влияние по тези земи.
Братята са изпратени в Италия да изложат своя позиция. В диспут във Венеция Константин води спор с триезечниците. Убедително защитава правото Божието слово да бъде проповядвано не само на гръцки и латински, но и на други езици, т.е. всеки народ да се просвещава на роден език. („Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй и слънцето не свети ли еднакво на всички? И не дишаме ли всички еднакво въздух?“ от „Пространно житие на Кирил) В Рим Константин прави голямо впечатление с ерудицията си на папа Адриан II и получава високо признание. За съжаление, Константин умира твърде млад. Няколко седмици преди смъртта си, той приема пълна схима под името Кирил, с което е по-известен днес. Погребан е в базиликата „Сан Клементе“. По-малкият брат се завръща във Великоморавия само за да срещне враждебността на немското духовенство. Той и учениците му са преследвани, хвърляни в затвора. След смъртта му част от тях са продадени като роби. Други успяват да намерят радушен прием от княз Борис в България, който им създава добри условия за работа. В столицата се основават училища за бъдещите свещенослужители и администратори. Един от най- способните ученици на Кирил – Климент става епископ на Кутмичевица с център Охрид, където се формира втори български книжовен център.
Честването на Кирил и Методий започва още през IX в., непосредствено след смъртта им. Първото похвално слово за Кирил е произнесено от епископ Климент Охридски при честване паметта на неговия учител. След смъртта на Методий било написано и похвално слово за двамата, също предназначено за честването. Когато върховните църковни постове се заемат вече от българи, нашата православна църква въвежда празнуването на Кирил и Методий като ежегоден празник. Възникнал у нас, той скоро се разпространява и сред другите славяни, особено руси и сърби. Първоначално били празнувани два празника – смъртта на св. Кирил на 14 февруари и смъртта на св. Методий – 6 април. След това били въведени и други празници: на 11 май – в чест на Методий и на 14 октомври – в чест на Кирил. Постепенно всеки от тези празници прераснал в празник на двамата братя. Това станало под влияние на представата за общността на тяхното дело. Спомогнало и четенето на общото тяхно похвално слово по време на празнуването.
След XIIв. като общ празник на двамата братя се установил 11 май. Затова спомогнал руският църковен деец и писател Димитрий Ростовски, който съставил ново житие, общо за двамата братя . Честването на 11 май на паметта и делото на солунските братя подържало будно народностното съзнание у българите в годините на турското робство.
През 1846 г. в програмна статия на в. „Български орел“ Иван Богоров приканил интелигенцията да използва ценното наследство на апостолите на славянската писменост.Българските вестници и списания започнали да популяризират сред народните маси имената на Кирил и Методий.В началото на 50-те години на 19 век започнало организирано честване на делото на двамата братя. През 1851 г. училище „Кирил и Методий“ в Пловдив чествало славянските просветители като свой патрон. Две години по-късно в своя „Вечен календар“ Велко Королеов призовал българите да подемат обща акция за прослава на Кирил и Методий. През 1853 г. главният учител на споменатото пловдивско училище предложил денят 11 май да се въведе като ден на българската просвета и на него да се прославя паметта и делото на двамата братя. През същата година празнували в десетки български градове. По повод празнуването на 1000-годишнината на моравската мисия на Кирил и Методий Светият Всерусийски синод взел решение “За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г., 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий.“
След реформата в нашия календар през 1916 г празникът на Кирил и Методий се датира на 24 май и се оформя като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. 11 май остава църковен празник , посветен на светите братя
През 863 г. в столицата на Великоморавия пристига византийска мисия. Оглавяват я двама братя духовници – Константин и Методий. Те са опитни сановници, владеят езика на славяните като свой майчин. По- възрастният Методий (ок.810-820 -885) е прекарал дълги години като военачалник и високопоставен административен служител. В разцвета на своята кариера се оттегля в манастир. По-младият – Константин (827-869) избира пътя на книжовника. Получава блестящо образование в училището за висши служители в Константинопол – Магнаурската школа. Блестящата му подготовка му спечелва прозвището Константин Философ и покана да преподава. Той проповядва известно време, след което се оттегля в манастир при брат си. Това не означава, че загърбва света. Бива изпратен с дипломатическа мисия първо при сарацините (арабите), а после при хазарите. Според житието му в двора на хазарския хаган, Константин се сблъскал с ревностни проповедници на юдеизма и исляма. Смята се, че е удържал победа в диспута. Опитът при хазарите убеждава византийците, че на народите които искат да привлекат трябва освен религия да предложат и нещо допълнително. В продължение на няколко години , затворен в манастир Константин Философ разработва съвместно с брат си нова азбука наречена глаголица, окончателно оформена вероятно през 855 г. Създателите ѝ са се постарали да я съобразят с фонетичните особености на славянските езици. В началото тя е предложена на моравците. Но мисионерите от Папството възприемат идването на братята в Моравия като посегателство върху тяхното влияние по тези земи.
Братята са изпратени в Италия да изложат своя позиция. В диспут във Венеция Константин води спор с триезечниците. Убедително защитава правото Божието слово да бъде проповядвано не само на гръцки и латински, но и на други езици, т.е. всеки народ да се просвещава на роден език. („Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй и слънцето не свети ли еднакво на всички? И не дишаме ли всички еднакво въздух?“ от „Пространно житие на Кирил) В Рим Константин прави голямо впечатление с ерудицията си на папа Адриан II и получава високо признание. За съжаление, Константин умира твърде млад. Няколко седмици преди смъртта си, той приема пълна схима под името Кирил, с което е по-известен днес. Погребан е в базиликата „Сан Клементе“. По-малкият брат се завръща във Великоморавия само за да срещне враждебността на немското духовенство. Той и учениците му са преследвани, хвърляни в затвора. След смъртта му част от тях са продадени като роби. Други успяват да намерят радушен прием от княз Борис в България, който им създава добри условия за работа. В столицата се основават училища за бъдещите свещенослужители и администратори. Един от най- способните ученици на Кирил – Климент става епископ на Кутмичевица с център Охрид, където се формира втори български книжовен център.
Честването на Кирил и Методий започва още през IX в., непосредствено след смъртта им. Първото похвално слово за Кирил е произнесено от епископ Климент Охридски при честване паметта на неговия учител. След смъртта на Методий било написано и похвално слово за двамата, също предназначено за честването. Когато върховните църковни постове се заемат вече от българи, нашата православна църква въвежда празнуването на Кирил и Методий като ежегоден празник. Възникнал у нас, той скоро се разпространява и сред другите славяни, особено руси и сърби. Първоначално били празнувани два празника – смъртта на св. Кирил на 14 февруари и смъртта на св. Методий – 6 април. След това били въведени и други празници: на 11 май – в чест на Методий и на 14 октомври – в чест на Кирил. Постепенно всеки от тези празници прераснал в празник на двамата братя. Това станало под влияние на представата за общността на тяхното дело. Спомогнало и четенето на общото тяхно похвално слово по време на празнуването.
След XIIв. като общ празник на двамата братя се установил 11 май. Затова спомогнал руският църковен деец и писател Димитрий Ростовски, който съставил ново житие, общо за двамата братя . Честването на 11 май на паметта и делото на солунските братя подържало будно народностното съзнание у българите в годините на турското робство.
През 1846 г. в програмна статия на в. „Български орел“ Иван Богоров приканил интелигенцията да използва ценното наследство на апостолите на славянската писменост.Българските вестници и списания започнали да популяризират сред народните маси имената на Кирил и Методий.В началото на 50-те години на 19 век започнало организирано честване на делото на двамата братя. През 1851 г. училище „Кирил и Методий“ в Пловдив чествало славянските просветители като свой патрон. Две години по-късно в своя „Вечен календар“ Велко Королеов призовал българите да подемат обща акция за прослава на Кирил и Методий. През 1853 г. главният учител на споменатото пловдивско училище предложил денят 11 май да се въведе като ден на българската просвета и на него да се прославя паметта и делото на двамата братя. През същата година празнували в десетки български градове. По повод празнуването на 1000-годишнината на моравската мисия на Кирил и Методий Светият Всерусийски синод взел решение “За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г., 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий.“
След реформата в нашия календар през 1916 г празникът на Кирил и Методий се датира на 24 май и се оформя като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. 11 май остава църковен празник , посветен на светите братя