На тази дата Българската православна църква почита българския народен будител и пръв последовател на Паисий Хилендарски – Софроний Врачански, и Софроний Премъдри, патриарх Йерусалимски, живял през VI в.
Софроний Врачански е роден в Котел. През 1762 г. е ръкоположен за свещеник. 30 години той е учител и книжовник в родния си град, където преписва и подвързва ръкописи с църковнорелигиозно съдържание. През 1765 г прави първия препис на Паисиевата „История Славянобългарска“ и го завещава на котленския храм „Св. Св. Петър и Павел“. През 1781 г. прави още един препис на историята на Паисий. На 17 септември 1794 г. е ръкоположен за Врачански епископ под името Софроний. В Букурещ написва най-значителните си трудове. Негово дело е „Кириакодромион“, сиреч „Неделник“(1806 г.) – сборник от 94 неделни и празнични проповеди и поучения според реда на годишните празници, написани въз основа на гръцки и славянски източници. Това е първата новобългарска печатна книга. Тя дава тласък на книгопечатането у нас и съдейства за изграждането на новобългарския. Единствената оригинална творба на Софриний е „Житие и страдание грешнаго Софрония“ (около 1805 г.) Това е не само ценен исторически документ, но и творба, с която се поставя началото на новобългарската художествена проза. „Житието“ е автобиографичен разказ, изповед и свидетелство за тежките условия на живот по българските земи през XVIII в. Според изследователите, то е не само летопис, но и повествование, което отразява самосъзнанието и самочувствието на оформящата се ренесансова личност. Творбата останала в ръкопис се съхранява в Държавната публична библиотека „М.Е. Салтиков – Шчедрин“ в Санкт Петербург.
Софроний Врачански е роден в Котел. През 1762 г. е ръкоположен за свещеник. 30 години той е учител и книжовник в родния си град, където преписва и подвързва ръкописи с църковнорелигиозно съдържание. През 1765 г прави първия препис на Паисиевата „История Славянобългарска“ и го завещава на котленския храм „Св. Св. Петър и Павел“. През 1781 г. прави още един препис на историята на Паисий. На 17 септември 1794 г. е ръкоположен за Врачански епископ под името Софроний. В Букурещ написва най-значителните си трудове. Негово дело е „Кириакодромион“, сиреч „Неделник“(1806 г.) – сборник от 94 неделни и празнични проповеди и поучения според реда на годишните празници, написани въз основа на гръцки и славянски източници. Това е първата новобългарска печатна книга. Тя дава тласък на книгопечатането у нас и съдейства за изграждането на новобългарския. Единствената оригинална творба на Софриний е „Житие и страдание грешнаго Софрония“ (около 1805 г.) Това е не само ценен исторически документ, но и творба, с която се поставя началото на новобългарската художествена проза. „Житието“ е автобиографичен разказ, изповед и свидетелство за тежките условия на живот по българските земи през XVIII в. Според изследователите, то е не само летопис, но и повествование, което отразява самосъзнанието и самочувствието на оформящата се ренесансова личност. Творбата останала в ръкопис се съхранява в Държавната публична библиотека „М.Е. Салтиков – Шчедрин“ в Санкт Петербург.