На 22 септември 1908 г. в Търново тържествено е провъзгласена Независимостта на България.
 
Откъс от „Розата на Балканите“ от Иван Илчев, ИК „Колибри
 
„В София внимателно следят ставащото на Златния рог и преценяват, че обстановката е подходяща за обявяване на независимостта.Вярно, че основните европейски държави са против промяната на статуквото, но Австро-Унгария, която иска да използва кризата , за да анексира официално окупираната по силата на Берлинския договор Босна и Херцеговина, подкрепя България. Правителството се възползва от един скандал с българския дипломатически агент в Цариград и на 22 септември/5 октомври 1908 г. В Търново провъзгласява българската независимост. Княз Фердинанд става цар на българите. Самата титла крие символика – на българите, а не на България. С нея се хвърля мост към българите в Македония и Тракия. На другия ден Виена обявява анексията на Босна и Херцеговина. Дипломатическата криза около тези два акта трае няколко месеца, но завършва благоприятно за София. Цариград се убеждава, че връщане към предишното положение няма и въпросът е по-скоро каква компенсация да плати България за заетите от нея имущества на барон- Хиршовата железница. В крайна сметка след намесата на Русия, която поема ролята на благосклонен посредник, през пролетта на 1909 г. въпросът е решен положително. Султанското правителство, а след това и великите сили признават българската независимост.
 
Така трийсет години след Освободителната война България е вече напълно независима държава, равна на всички други на континента. Актът на обявяването ѝ е издържан в най-добрите традиции на Съединението.“