Съгласно християнското предание, майката на император Константин Велики царица Елена, когато била на 85-годишна възраст, решила да открие кръста, на който бил разпънат Христос. Затова тя заминала за Палестина. Отишла на мястото, където бил разпънат Спасителят, наредила да разрушат езическия храм, издигнат на това място, и открила в неговите развалини цели три кръста. На един от тях имало надпис: „Това е царят Юдейски!“.
 
Слухът, че е открила свещената реликва, бързо се разнесъл из страната. Тълпи народ се отправили към Голгота, за да видят с очите си този кръст. За да се даде по-добра възможност на хората за това, кръстът бил издигнат високо на хълма пред насъбралите се. За ознаменуване на това събитие, станало в 326 г., по нареждане на царица Елена на Голгота бил издигнат християнски храм и бил установен празник – Въздвижение на кръста Господен.
 
Намереният Христов кръст Елена разделила на три части – едната оставила в Йерусалим, друга подарила на сина си Константин, а трета занесла като дар в Рим.
 
Според едно предание по-късно станало второ „въздвижение“ на Христовия кръст. В началото на VII в. персите завзели Палестина и разграбили Йерусалим. Заедно с другите трофеи те задигнали и намиращия се там животворен кръст. Едва 14 години по-късно, когато византийският император Ираклий удържал победа над персите и сключил изгодно мирно споразумение, кръстът бил върнат на Йерусалимския храм. И отново той бил „въздвигнат“ нависоко, за да го видят всички.
 
Църквата отбелязва този празник много тържествено – с пищни ритуали, с нощно бдение пред украсения кръст, с продължителен камбанен звън, с мелодични песнопения. В по-големите храмове става показно издигане на кръста.
 
Народът нарича празника Кръстовден. Понякога му казва и Гроздоберник, защото по традиция около този ден започва гроздоберът. Освен бране на грозде друга работа не се извършва. На Кръстовден в Западна България, особено в Западните покрайнини, овчарите напускат летните обори на овцете, разположени в планините, и се ориентират към зимните.
 
У нас в навечерието на Кръстовден хиляди поклонници се събират в местността Кръстова гора в Родопите, за да се помолят за здраве. Вярва се, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути. В нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание. На този ден най-възрастната жена в дома пече специален обреден хляб, наречен кръстова пита, украсен с голям кръст по средата. Спазва се и строг пост.
 
Източник: „Празниците на българина“, Никола Намерански, Михайловград, 1993 г.