Това е един от 12-те големи православни празници. Той се предвещава от Богородичните пости /Двете недели/.
 
След Възнесението на Христос майка му била непрекъснато с апостолите. Живяла 10 години след сина си. Прекарала в дома на св. Йоан Богослов, когото Исус ѝ оставил като неин син. След Петдесетница тя си останала в Йерусалим, скъпи ѝ били местата, където е страдал и умрял нейният син. Когато цар Ирод започнал да гони църквата, Богородица заминала за Ефес, където проповядвал св. Йоан Богослов. Посетила също Света гора Атонска и остров Кипър, където епископ бил праведният Лазар, възкресен от Христос. Когато се завърнала в Йерусалим, езичници и юдеи търсили начин да я погубят, но Бог я пазел. Като станала на 64 г, при нея се явил архангел Гавраил, който държал в ръцете си палмово клонче. Той ѝ възвестил, че след три дни ще се представи отвъд и ѝ дал клончето. Тя съобщила всичко на Йоан Богослов, украсила дома си, дала дрехите си на бедни жени и помолила да я погребат в Гетсимания, където лежали родителите ѝ и Йосиф. Като узнали всички апостолите дошли при Богородица. Нямало го само ап. Тома. В определения ден тя сама легнала на леглото. Към 9 ч. светлина озарила стаята ѝ.Сам Христос, обкръжен от ангели и светци, дошъл да отнесе душата на майка си. Апостолите погребали тялото в Гетсимания. През цялото време пеели ангели. Три дни апостоли стояли край пещерата – гробница и пазели тялото. На третия ден пристигнал и ап. Тома, който се завърнал от Индия. Когато отворили пещерата, за да се поклони той на тялото, видели, че него го няма. Останала била само плащеницата. Така смъртта на Богородица се оказала едно „успение“ /заспиване/, затова така се нарича денят на нейната смърт.
 
Източник : „Празниците на българина“ от Никола Намерански, Михайловград,1993