Св. Евстатий бил изповедник, т. е. страдалец за Христовата вяра, през време на десетото гонение против християнската вяра. Той бил единодушно избран от християните за епископ на Антиохия. В този сан духовникът взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.) и твърдо защитавал православното учение. В 326 г. отишъл в Грузия, току-що просветена с християнската вяра, за да постави там пастири за новопокръстените. Като се върнал оттам, продължавал усърдно да се занимава с делата на Църквата. Бил обичан и уважаван от християните като човек, изпълнен с добродетели и дълбока християнска мъдрост. Оставил бележити съчинения.
 
След измислена клевета срещу него, бил изпратен на заточение в Тракия заедно с някои презвитери и дякони, които не искали да се разделят с него. Там страдалецът много претърпял от злобата на враговете. Свети Евстатий умрял във Филипи.