На първи март по стара българска традиция се разменят мартеници и всеки се закичва с тях. Така се отбелязва символично преходът от зима към пролет, изразява се  благопожелание за здраве, сила, бодрост. От дълбока древност до днес обичаят е претърпял изменения, но един елемент е останал непроменен – вплитането на възел на бял и червен конец. Различни са легендите  за произхода на мартеницата. Свързват се с  с хан Кубрат, с хан Аспарух, с хайдушкото движение… Независимо от митовете, това си остава една красива форма, под която на този ден можем да бъдем по-добри, по-усмихнати, по-толерантни, по-благородни един към друг и от сърце да зарадваме любимите си хора, приятелите си с оригинален подарък – саморъчно направена или купена мартеничка.
„Тази пъстра мартеничка
баба ми я върза —
за да съм кат лястовичка
пъргава и бърза.
Както тя е от коприна
бяла и червена,
да съм цялата година
бяла и червена.
Лястовичка като видя
или щъркел — бърже
при трендафила да ида
да му я завържа.
И да стана аз тогава
хубава, голяма,
весела, засмяна, здрава,
също като мама.“  Елисавета Багряна
Тази година първи март съвпада и с празника Сирница. На този ден младите отиват при по-старите роднини, у кума, при приятели…, за да поискат прошка. Младите искат прошка на по-възрастните с думата „Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо…“, а те им отговарят – „Простено да ти е, и от мен, и от Бога.” или „Просто да ти е, Господ да прощава.“ Вечерта, когато седнат да вечерят , да заговяват, трябва да са се помирили и опростили с всички. На трапезата има риба, масло, сирене, мляко, яйца, всичко друго, освен месо. След вечерята се извършва амкане на яйце или сирене завързано на  конопен конец, който виси над трапезата. Конецът се залюлява  и всеки посяга  към него, за да го хване с отворена уста. Който го захапе първи ще бъде най-здрав.  Може да се амка и бяла халва. Накрая конецът се запалва и по бързината на неговото горене се правят предположения за плодородие, за бъдеща женитба, за изобилие… Палят се  и огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях  играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. След Сирни заговезни започват великденските пости, които ще продължат до 19 април 2020 г.